Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Фондация Програма Достъп до Информация


Смешно за сериозното


veselina2

 

 

За някои законите не заработват
и след десет години, понеже дават права
на хората от улицата над хората в кабинетите


Веселина Седларска,
координатор на ПДИ в Сливен

 

   Десетте години на Закона за достъп до обществена информация минаха. Заработи ли законът? Можем да говорим за това делово, точно, аргументирано. А можем и чрез весели случки.

   Бяха изминали три или четири години от приемането на ЗДОИ, когато от ПДИ ни поръчаха да направим анкета как ръководителите на институции гледат на закона, как го изпълняват, с какво ги затруднява, с какво ги улеснява. Получих списък на институциите и въпросник, с който се озовах в кабинета на директора на данъчната служба в Сливен. Любезен и отзивчив, той се смути от първия въпрос, а на втория директно ме отряза: Вие нещо се шегувате,

няма такъв закон, нали?

И се огледа, като че ли да открие скритата камера. Разсмях се, което още повече затвърди у него впечатлението, че съм там, за да му направя клопка от рода на „Какво мислите за отношенията ни с Нубия?”. Разбира се, че има такъв закон, упорствах. Директорът бе окончателно раздвоен – не беше чувал за съществуването на ЗДОИ, а насреща му стоеше човек, който твърдеше, че анкетата не е шега, нито капан. Накрая намери решение. Почакайте да проверя, каза, и ще продължим с анкетата. Така и стана.

   Не беше толкова лесно с директора на едно от училищата в Сливен. При него ме отведе гражданин, подал заявление за достъп до информация, но директорът го отпратил безцеремонно с репликата, че изобщо не вярва да има такъв закон. Оборудвана с наръчника за ползване на закона и в компанията на възмутения гражданин, почуках на вратата на директора. Той не изпитваше и капчица съмнение:

Такъв закон няма,
не може и да има

тъй че не ме занимавайте”. Подарих му наръчника, където черно на бяло беше и законът. Оставете тая работа, гневеше се директорът, не може да има закон, според който всеки човек от улицата може да ми разпорежда да му давам информация, откъде – накъде човекът от улицата ще ми казва какво да правя?

   Налагаше се да вляза в речника на директора: „Ами оттам нататък има това право човекът от улицата, защото той е данъкоплатец, а вие си получавате заплатата от парите на данъкоплатците. И тази информация, която се съхранява в бюджетно финансираните институции, всъщност принадлежи на гражданите, затова понякога те имат нужда да я ползват. А ваше задължение е да им предоставите тази информация”. В този дух продължи речта, която директорът изслуша, без да промени отношението си към гражданина. Мислеше, че нещо не е наред с цялата тази работа, която дава права на хората от улицата над хората в кабинетите. Допусна, че и да има такъв закон, ние му го преразказваме както Дяволът чете евангелието. Той щял да си го прочете сам. Оставихме го с наръчника. Информация гражданинът така и не получи, предполагам, няма да получи, ако я поиска и сега. Има хора, за които законите не заработват и след десет години.

   Ако поседите обаче в офиса на служителя, който приема заявленията за достъп в сливенската община, ще разберете, че гражданите познават ЗДОИ повече, отколкото директорите. Таня Балабанова ми показва заявления от миналия месец. Писали са ги хора, съвсем наясно с текста на закона и правата, които им дава. И за да се застраховат, че имат право на информацията, не им е било достатъчно да се позоват на ЗДОИ като цяло. В скоби са цитирали чл. 4, за да подчертаят, че правото на тази информация има всеки гражданин. Ударението в това цитиране е поставено на „всеки”. До този момент сливенската община няма регистриран отказ на информация. И въпреки това в електронните формуляри се е получавало писмо с предупреждение: „Знам, че си

получавате заплатата,
за да не давате информация

но на основание на ЗДОИ, чл. 4, ал. 1...”

„Странно е – казва Балабанова, - че гражданите предварително допускат, че няма да бъдат обслужени, и заплашват – по-рано обикновено с Валя Ахчиева, сега най-често с „Господари на ефира”. А истината е, че ние даваме информация дори в случаи, които законът не предвижда. Ето това заявление, с което жена се интересува на коя дата е починала сестрата на майка й, тъй като знаела само годината, а искала да отбележи кръгла годишнина от кончината й. Това са лични данни, не попадат в обсега на закона, но намерихме информацията и я предоставихме. Със сигурност законът се знае, след като граждани са наясно, че нямат право да искат информация по един и същ въпрос преди изтичането на шест месеца и вече пращат подставени лица…”

   Смешните случки са всъщност много сериозни – те казват същите неща, каквито и най-деловите доклади.

Още от Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация (ПДИ), виж Тук

baraban.bg ©

Top Desktop version