Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Блогът на Иво Беров 

Ivo_Berov  

 

http://ivoberov.blog.bg/

 

По какво си приличаме с арабите. След 43 години - на бунт срещу Белене

 

   Има една зависимост много проста, много ясна, неоспорима и видима за всички, които искат да я видят. Диктаторските и тоталитарните държавите, а също и с държавите с еднолично управление са бедни. Свободните държави пък са богати.

Колкото по-свободни са гражданите на една държава, толкова по-богата е държавата. Колкото по-малко свободни са гражданите на една държава, толкова по-бедна е държавата. Китай е някъде по средата. Кои са най-тоталитарните държави на съвремието ни? Северна Корея и Куба. Коя е най-богатата? Тази, която е и най-свободна, разбира се. Знае се коя е тя.

                                                      …

    Има хора, които говорят за могъществото на Съветския съюз по времето на Сталин и най-вече за неговата индустриализация. След индустриализацията на Сталин обаче съветските граждани не забогатяха. Никак. Останаха си бедняци. И предишният хомо совиетикус, и сегашният среден руснак е беден човек. За разлика от средния белгиец и холандец. Само че Белгия и Холандия никога не са били могъщи държави. Вярно е, че свободният свят се страхуваше от Съветския съюз. Както сега се страхува от Северна Корея и от Иран. Но нито Иран, нито Северна Корея са велики държави. Има разлика между величие и страх.

                                                        …

    Дават за пример Пиночет и Чили.

   Чили обаче забогатя, след като гражданите му получиха пълна стопанска (икономическа) свобода. А пък икономически свободните хора не могат да не поискат политическа свобода. И те я поискаха. И я получиха. След колко време китайските граждани, които получиха все пак някаква стопанска свобода, ще поискат и политическа свобода? Най-много след 42 години. Но е напълно възможно и след пет. Или след една. Напоследък нещата се завъртяха по-бързо от очакваното.

                                                       …

   А се завъртяха по-бързо заради отвореното стопанство, заради отворения свят (глобализацията), заради телевизиите и заради интернет. Има арабски градове, които приличат на огромни цигански махали, защото порутените им къщи, картонените им колиби и тенекиените им бараки могат да нямат ток и вода, но пък си имат по една чиния върху онова, което служи за покрив на живелището им. И като погледне такива градове от самолет, човек вижда само чинии (нямат си хората кабелна телевизия). И какво виждат по телевизията?

                                                …

    Ами виждат примерно какви са хората в американския филм „Бар Наздраве”. Нищо особено, глуповати американци, заети с всекидневните си грижи. Ама в тия грижи не влиза тревогата за утрешния хляб. Нито безпокойството, че ако децата им се разболеят, няма да получат нито лекарска помощ, нито лекарства.

   Това, което виждат обикновените арабски граждани по своите телевизори, са обикновени американски граждани, за които колите, влаковете, автобусите, пълните хладилници и всекидневните покупки са нещо обикновено.

   А между другото това, което виждат обикновените арабски жени по телевизията са силни, самоуверени, нахакани, весели, свободни и равни на мъжете американски жени. Американски жени, които имат да право да съдят началника си или колегата си, ако той си позволи да ги заглежда лъстиво. Докато разните имами надлежно разясняват по мюсюлманските телевизии как точно трябва да се бие жената. Диващина, с която човечеството дотам привикна, че дори не я забелязва вече. И ще бъде доста учудено, когато и арабските жени се разбунтуват.

                                                      …

    Някога Сталин и Тошо забраняваха всичко западно, та да не бъде поруган девственият социалистически мозък от пагубното западното влияние. С телевизията и с международната мрежа тия забрани обаче вече не действат. На едноличните властници и на тоталитарните режими им се налага да търсят похвати и иширети, за да предпазят своите поданици от пагубното влияние на свободния свят. Нали все пак трябва да обяснят защо хората в техните държави са бедни, а пък хората в свободните държави са охолни, ако не богати. След като в свободните държави не блика петрол. И как така от продажбата на петрол забогатяват само едноличният властник, неговото семейство, неговите роднини и неговото племе, а пък останалите бедстват. И да обяснят също защо в богатите страни властниците биват съдени за корупция, а в бедните – не. Защо един голям израелски премиер може да отиде в затвора за изнасилване, а пък синовете на Саддам Хюсеин и на Кадафи не могат.

                                                  …

    Властниците отдавна са намерили своето си обяснение на всички тия въпроси. И го пробутват на хората си в продължение на десетилетия. Арабските страни са бедни по вина на американския и на европейския империализъм, които ограбват петрола им или пък го купуват на ниски цени. Да, в богатите страни хората са свободни, ама свободни да грабят и да убиват. Там човек за човека е вълк. Да, там не бият жените си и не ги опаковат насила с черни тъкани, но затова пък жените им са курви, докато арабските жени са достойни жени и майки. Да, западняците се правят на свободни и отракани, но всъщност са битово разложени, защото са гяури и неверници. Виновниците за вашата бедност са нашите врагове – Америка, Европа, Израел и неверниците гяури. Ето какво казват едноличните властници на своите поданици.

                                                      …

    Всички тия обяснения са пълна щуротия, разбира се. Като щуротията на Путин за кръстоносния поход срещу Либия. Или на българския премиер за домогванията и попълзновенията на свободния свят към либийския нефт. Но това не значи, че мнозинството, тълпата тоест, няма да ги приеме за нещо съвсем естествено и вярно. Точно обратното. Тълпата, тоест мнозинството, приема една пълна щуротия за нещо истинно тъкмо защото е пълна щуротия. И нека не се подиграваме на арабите, а да поразмислим върху обясненията на Бойко за покачването на цените. И за стремежа на свободния свят да си присвои либийския петрол. Нека си припомним как хората наистина вярваха, че през 1980 година България вече ще е построила комунизма.

                                                      …

    Колко ли дълго може да трае вярата в щуротии. Отговорът е лесен. Толкова, колкото трае и човешката глупост. Тоест вечно. С едно уточнение. Точно тази глупост – че бедните държави са бедни, защото империалистите ги експлоатират, а не защото са диктаторски, може да бъде приемана за истина не повече 45 години. Средно 42.

Защо точно 42 не се знае все още. Няма изследвания. Просто животът го показа. Или пък защото, както обяви един известен писател, 42 е смисълът на живота.

                                                     …

    Накъде ще тръгнат бедните страни, след като се освободят от диктаторите и едноличните управници, все още не се знае. Хората в тия страни все още не са си отговорили на най-важния въпрос. На съдбоносния въпрос едва ли не – защо свободните хора са богати, докато робите и поданиците на еднолични режими са бедни. Какъв тайнствен, загадъчен и чуден обществен закон действа тук?

                                                      …

    В Бавария има една фабрика. Даже по-скоро нещо като работилница. В тази работилница хората правят роботи за производство на коли (имаше филмче за това по „Дискавъри”). На готовите роботи се дава компютърна програма и те започват да сноват нагоре-надолу, да се въртят, да завинтват, да отвинтват, да снаждат, да спояват, да натаманяват и да правят всичко онова, което в някои страни биха правили хиляди работници. Германските автомобилни заводи купуват тези роботи и произвеждат коли. Хубави коли. Германски (И в Щатите има подобни работилници, и в Италия също, и в Япония, разбира се. Има такива работилници във всички развити страни.).

   Криза на капитализма, която показва неизкоренимите му недъзи, ли? Глупости. Комунистически, левичарски, арабски и диктаторски глупости. Докато германците имат работилници, която правят роботи за производство на коли, те бързо ще излязат от всякаква криза. Впрочем те вече излязоха.

                                              …

    А какво пречи на Кадафи да излезе и да рече на своите привърженици: „Я се строите, я се пребройте и направете една работилница за производство на коли, та и ние да станем и като развитите държави.” Какво пречеше на комунистическите диктатори да направят същото. Ами нищо не им пречеше. И те го правеха. Тодор Живков например заповяда да се правят цели проводници, като се започне, разбира се, от полупроводници. Заповяда също да се правят компютри като японците и България започна да произвежда „ Правец”, „Изот” и разни подобни. Компютри като компютри, нищо особено, откраднати от остарели западни образци, на които можеше дори да се играят разни игри, докато не изтече гаранционният им срок. Изнасяхме ги за Япония даже. Всъщност не за Япония, а за Германия. И всъщност не бяха компютри, а компоти. И не бяха изнесени, а бяха спрени на границата за изтекъл срок на годност. Въобще такова се оказа всичкото производство на соца. Като се почне от молотовките, които и досега гният по селските дворове, мине се през москвичите и се стигне до машините за ритане, които освен че не ритаха, бяха големи, скъпи и грозни.

   Що ли се получава така? Що ли не става със „строй се, преброй се, направи автомобил, засади картофи”?

                                                …

    Предприемчивост и свободен труд. Състезание. Надпревара. Това значи, че всеки, който се увлича от някаква работа, започва да я работи и се стреми да бъде най-добър в своята област. Всеки човек се стреми да създаде нещо, да направи нещо, да произведе нещо и да го предложи на другите, за да живее добре, без да чака да го оправи кварталният отговорник, или партийният секретар, нито първият държавен и партиен ръководител или премиерът. Това значи, че едно предприятие произвежда жички или пък полупроводници, или дори цели проводници не защото някой е заповядал да ги произвежда, а защото са разбрали, че пазарът (хората тоест) има нужда от такава стока. И това предприятие прави отлични жички, полупроводници и дори цели проводници, защото ако жичките му не са добри, други предприятия ще го изместят от пазара. Други пък правят много добри колянови валове. Трети пък откриват най-добрите метални сплави. Четвърти правят компютри. Истински компютри, а не такива, дето могат да бъдат сбъркани с компоти. Пети се занимават с дизайна. И никой от тях не сади картофи. Но затова пък ония, които садят картофи, го правят много добре. Всичко това се нарича производителност. И роботите, които правят коли, са създадени от съчетанието на всички тези умения. Те са следствие от свободния труд на свободни хора, станали вещи в занаята си благодарение на своите усилия и на своята предприемчивост. Всичко това предполага сложни обществени взаимоотношения, които изключват познатото „строй, се преброй се”.

   Тези сложни отношения се наричат демокрация.

   Готови ли са за такова общество ония араби, които се опълчиха срещу едноличните властници? Не се знае.

   Готови ли бяха за демокрацията онези българи, които я поискаха в началото на прехода? Не се знае. Май по-скоро не.

   Пригоди ли се днешното ни общество към демокрацията? Успя ли да я усвои?

   Не се знае. По-скоро не.

   И по това си приличаме с арабите.

                                                           …

    Дали в България има стремеж към повишаване на производителността на труда, дали властта насърчава хората, които умеят да правят и да произвеждат? Дали насърчава предприемчивите, находчивите, умните, знаещите и можещите свои граждани?

   Не. Не ги насърчава. Напротив. Мачка ги, както се знае. Не се знае друго. Не се знае дали премиерът на европейската държава България въобще разбира значението на израза „производителност на труда”. Май не го знае.   Инак щеше да се сети, че трябва да се насърчават преди всичко ония, които са способни да правят машини за садене на картофи, а не ония, на които акълът им стига само да заровят безценното кореноплодно в земята.

В България европейските пари не отиват за умните, образованите и предприемчивите хора от средната класа, а за големите, близки до властта предприятия, които лесно се превръщат в монополисти. Европейците забелязаха това явление и решиха да променят нещата. Нали своите пари харчат все пак.

   А на повечето българи сякаш не им пука за собствените им пари. И затова им е все едно дали ще се строи „Белене” или не (Хич да не обясняват разни отворковци, че централата нямало да вземе и стотинка от бюджета. Подобно твърдение си е направо нахалство. Може да не отиде и стотинка за построяването на „Белене”, но пък поколения българи ще го изплащат чрез цената на тока.).

   А пък може да им пука на българите за „Белене”. В обратния смисъл само че. В смисъл на това, че „Белене” може „да ни оправи”… Няма защо хората да обмислят своите решения и решенията на държавата. Ония горе, в случая оня горе, ще обмисля вместо него. Нали затова го е избрал народът – да мисли за него и вместо него. Ще мисли за народа, ще взема решения, ще твори и ще създава оня горе. Той ще ни прави магистрали, той ще прави „Белене”, той ще направи така, че държавата ни да стане производител и разпределител на ток, а пък ние ще се замогнем, без да се пънем много-много, без да мислим, без да преценяваме, без да произвеждаме и без да създаваме. Ще си въртим палците само, ще се бараме за ушите, ще се почесваме зад врата, ще се чудим защо ония са богати, а ние не, ще обвиняваме международния империализъм и след 42 години ще се вдигнем на бунт срещу оня, дето е правил „Белене”. Защото „Белене” като губещо предприятие ще трябва да се продава. И няма да има кой да го купи. И ако се намери купувач за един долар – пак добре.

                                                  …

    Кой го строи „Белене”? Кой ще го строи?

   Ами същият, който построи „Кремиковци”. Същият, който създаде компютрите „Правец”. Същият, който създаде молотовките и москвичите. Същият, който направи машините за ритане, които не ритат. Същият, който през 1980 година построи комунизма. Същият, който българският народ ще свали от власт след 42 години. Без да знае точно кой е той. И без да знае какво да прави, след като го свали от власт. Също като арабите.

baraban.bg ©

Top Desktop version