Информация за пътниците? Я стига глезотии...
Категория: Общество Посещения: 2552
Още в 70-те години на ХІХ век, т.е. в годините на не най-късния социализъм, тръгна експрес „Сините камъни”, после наречен „Чайка” ... та до днешния ускорен влак. Когато разказвам спомени, че някога си с влак от Сливен до София се пътуваше за три и половина часа, някои не ми вярват. Хич няма да ми повярват ако прибавя, че при приближаването на всяка гара, глас от радиоточка обявяваше след колко минути ще спрем, изброяваше забележителностите на конкретното селище и допълваше времето на престоя. Макар и рядко, но ако се случеше, същият глас информираше: „Влакът спря не по разписание”.
Трийсет години по-късно пътници от няколко влака – бързи и пътнически – седят седем часа през нощта някъде между Бургас и София, гледат как железничари пият кафе на гара Белово или някъде там и като не знаят какво става, питат медиите. Причината този път беше в автомобилна, а не в жп катастрофа, но реакцията на жепейците беше също толкова неадекватна, каквато е бивала и при инциденти с влакове.
А между другото – какво стана с едни мерки, препоръчани от една парламентарна комисия от един бивш парламент, по повод на едни изгорели във влак пътници? Няма ли там препоръки ръководството на железниците да обясни на персонала, че информирането на пътниците е част от професионалните задължения? Ама то пък нали някой трябва да обясни и на ръководството...
Йорданка Раданчева