Неделен гост
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2448
Старият бряст – все още жив...
Слава Богу, тръгна подписка (и я подкрепиха доста граждани) в защита на Сливенския симфоничен оркестър и Ансамбъла за народни песни и танци. Защото ясно е, че ако те, примерно, бъдат „временно“ оставени на собствените си приходи, ще се случи същото като със сливенската работническа опера, която, макар и самодейна, си беше институция, ако попитате малцината помнещи я все още. Та, ако някой е искал да сондира почвата за евентуално отърваване от настоящите две представителни за града културни институции, ще си има едно на ум, надявам се.
Не такова е положението със Стария бряст – сам по себе си институция, ако се замислите... И повод за гордост на институциите. То беше фукня, то бяха автобуси към Брюксел, дуене пред камери и фотографи, хорà, рецитали и песни – една даром, че и общинска поръчка за втора – все в негова чест „В негова“ ли написах? Как ли пък да...
„Старият бряст загива“, алармираха вече по два-три пъти всички регионални и някои централни медии. Зад Старият бряст обаче не стоят десетки работни места (както зад споменатите в началото две институции), че да се явят инициатори за гражданска подписка в негова защита. Стои, да кажем, едно работно място, защото, доколкото са ни информирали, поне в последните години Старият бряст си има персонален отговорник. На един общински чиновник в Сливен му излезе прозвището Петър Бряста. Той само преди месеци съобщи, че Стария бряст си е много добре: „16.06.2015 / Старият бряст в Сливен не е застрашен и не съхне. Това е казал за БТА инж. Петър Петров - главен експерт в отдела "Екология" в община Сливен, който е изготвил и изпълнява пълната програма с грижи за Стария бряст. Един от клоните на дървото действително съхне, но той е от миналата година и тогава не е бил изрязан, допълни Петров, като посочи, че това са естествени процеси и дървото не е застрашено. В най-скоро време предстои общината да сключи договор със специалисти, които ще поставят изкуствени кори на съществуващите хралупи, короната ще бъде орязана ажурно, а стъблото ще бъде укрепено по иновационна технология с въжета тип "кобра". Ще бъдат монтирани дендрометри, които ще следят прираста на дървото и жизнения му статус. Първите дейности, които ще бъдат извършени, са торене, след направен почвен анализ и ваксиниране на дървото срещу трахеомикоза.“(Цитирам по сайта „Седмица“.)
И няколко месеца по-късно: „Предишният кмет на община Сливен е причина да не бъдат предприети адекватни мерки за спасяване на вековния Стар бряст, символ на Сливен и Дърво на Европа, обяви пред Радио „Фокус”-Сливен общинският еколог Петър Петров. Според него, инж. Кольо Милев не е предал необходимата сума, въпреки че е бил запознат с последствията за Бряста. В докладна записка до Милев, Петров е описал опасенията си и е декларирал, че ако не бъдат осигурени средствата, не може да носи отговорност за съдбата на вековното дърво. В момента дървото се пълни с вода, заради разрушени „запечатки“ върху кухия ствол. От лятото Брястът съхне. Не му е сложена и поливалентната ваксина.“ (12.12.2015 г.)
Отговорността изисква, а и настоящият кмет го казва, че трябва да се допитваме до специалистите. Та значи: съхне или не съхне брястът, според най-компетентния за случая специалист? Няма какво да гадаем за нещо, което се вижда и от неспециалисти. И няма какво да се чудим, след като всички знаем, че първостепенната задача на чиновника е да си опази работното място и за тази цел ще каже всичко, което смята, че иска да чуе началникът му. (По тази първостепенна задача, чуваме, понастоящем работи и Петър Бряста, но не чрез подписки за спасяване на бряста, а по по-ефективни като за Сливен методи.) А специалисти, нечакащи заплата от общината, са се изказали: след като брястът стана Европейско дърво на годината, в Сливен беше германският учен д-р Франк Рин, който диагностицира състоянието на хилядолетника с помощта на компютърна томография. Той обясни, че в ствола са останали 30-35 процента жива плът, което крие опасност за цялото дърво при силен вятър. През отминалата есен той трябваше да дойде отново, за да се заеме с "лечението" му, включително със запълването на процепите по ствола, с изрязване и намаляване на короната. Затова обаче нямало пари (че бяха и избори) – и Петър Петров уж бил алармирал за последствията кмета, но го казва сега, а докато Кольо Милев му беше началник, е говорил пред медиите друго.
Нейсе, Старият бряст вече си има нов персонален отговорник - ландшафтният архитект на община Сливен Емилия Кючукова (Ех, всички с носталгия си спомняме времето, когато имахме прости озеленители и къде-къде по-зелен град...). „Ще бъдат разгледани договорите, сключени от Община Сливен през 2014 г. и 2015 г. с „Фортис Фасилити” ООД. Първият от тях е за извършване на оценка на здравословното състояние на Стария бряст и определяне на необходимите възстановителни мерки, а вторият е за възстановителни и укрепителни дейности. Емилия Кючукова ще изготви становище по подписаните договори и ще предприеме съответните мерки за изпълнение на дадените препоръки. Ще се проучи каква е възможността за целта да бъдат усвоени средствата от наградния фонд на конкурса на фондация „Еко Общност” - „Дърво с корен 2013”, които са в размер на 800 лв.“, успокояват ни от общината, след една от последните пресконференции на кмета Стефан Радев. А пък ние си мислехме, че оценката на д-р Франк Рин, основател на немската компания „Rinntech“ - световен лидер в разработването на иновативни уреди и софтуер за диагностика на дървета, е компетентна и достатъчна. Явно тепърва ще се решава дали малко известната „Фортис Фасилити”, която според собствената ѝ реклама „предоставя консултации и изготвя документация, свързана с управление на отпадъците, процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), оценка за съвместимост (ОС) и екологична оценка (ЕО), планове и програми, изисквания към промишлеността, мониторинг по компоненти на околната среда, законодателни изисквания към дейността на клиента“, ще трябва наново да прави оценка на здравословното състояние. И дали после ще я изпълнява. Това поне се подразбира от информацията – освен ако тя не е (каквато е обичайната практика) подхвърлена за успокояване на духовете, докато се позабрави, та след още шест месеца пак да ни обяснят какви мерки ще се вземат. Но ако не е така, на следващия брифинг ще трябва вече да се каже какво е установила по договорите архитектката. Кога ще почнат дейностите, кой ще ги изпълнява и дали въпросът ще се реши с тези 800 лева, които всеки общински съветник на момента би могъл да отдели от хонорара си.
Впрочем, мерките на общинското ръководство са взети след отвореното писмо до министър-председателя и до кмета на Сливен за трагичното състояние на дървото, подписано от фондация „Стария бряст“ и още три организации. Ето някои от предложенията в писмото: „Предлагаме да се направи временна запечатка на ствола на дървото, което няма да изисква много средства...Настояваме да потърсите отговорност от служителите, които са проявили това престъпно нехайство. Настояваме за оставката на целия отдел „Екология”.“
Много ще е странно, наистина, някой да понесе отговорност – не сме свикнали на такова нещо, не е в традициите ни... Пък и за това предложение общинското ръководство не казва нищо. Но изглежда приема другото: „Фондация „Стария бряст“ е входирала в общината предложение за провеждане на Национален конкурс за цялостно художествено оформление на пространството около „Стария бряст“. Авторите ще имат пълна свобода за творчески решения. Безпристрастно жури от „Националната художествена академия“ и сливенската „Художествена гимназия“, както и експерти като Светлин Русев, Георги Чапкънов, арх. Койнов и др., ще има възможност да оцени най-стойностния проект.“ Сигурно само така изглежда – че общината приема предложението, въпреки че го твърди и в официалното си прессъобщение – защото след като няма няколкостотин лева да запуши пробойните в дървото, интересно как ще финансира проекти за десетки хиляди, при това напълно безсмислени. Не знам как в крайна сметка от мнозина беше възприета издеята, че е нормално под бряста да се трупат паметници, пък били те и гениални – за да гледаме тях, вероятно, когато дървото вече го няма. За творците е ясно защо искат повече конкурси, но за останалите? Но не виждат ли тези творци, че и в момента (като се поразчистят временните уж плочи), имаме едно ненатрапчиво, почти перфектно оформление на пространството около ствола – каменната пластика на покойния, признато талантлив скулптор Стоил Бакалов. И една скромна, но достатъчна каменна плочка, указваща вида на дървото. Единствената добавка би следвало да е още една такава плочка, с надпис „Европейско дърво на годината`2014“. Всичко друго е суета и празни бръщолевеници, защото паметник е дървото, а не това около него.
Междувременно, по-лесно осъществима от общинските еколози (настоящите или следващите) е другата подета идея (безплатна и безвредна), която някои от авторите на отвореното писмо преди време приеха като кощунствена едва ли не: да се помисли за издънката-потомство на сливенския символ. Нека осигурим „Младия бряст“, пък дай Боже Старият да живее дълго след нас...
Йорданка Раданчева