Ако акулите бяха хора 

   – Ако акулите бяха хора – запита малкото момиченце на хазайката г-н К. – щяха ли да бъдат по-добросърдечни към малките рибки?

   – Положително! – отвърна той. – Ако акулите бяха хора, те щяха да наредят да се построят за малките рибки огромни сандъци в морето, в които да има всякакъв вид храна – и растителна, и животинска. Щяха да се грижат, щото сандъците да бъдат винаги пълни с прясна вода, и изобщо щяха да се спазват всякакви санитарни мерки. Ако например някоя рибка си повредеше перка, щеше веднага да ѝ се направи превръзка, за да не би преждевременно да умре и по такъв начин да им се изплъзне на тях, акулите. А за да не бъдат тъжни, за малките рибки щяха да се уреждат от време на време големи водни тържества – знае се, че веселата рибка е по-вкусна от тъжната.

   Естествено в големите сандъци щеше да има и училища. В тях рибките щяха да се обучават как да плуват в гърлата на акулите. Географията например щеше да им служи, за да могат лесно да намират големите акули, които мързеливо ще се излежават някъде. Най-много обаче щеше да се набляга върху нравственото обучение. Рибките щяха да знаят, че на този свят най-възвишеното и красиво нещо е да се пожертвуваш с радост и че всички са длъжни да вярват на акулите, най-вече когато им говорят, че ще се погрижат за прекрасното им бъдеще. На рибките щеше да се втълпява, че бъдещето им е осигурено само ако се приучат на пълно подчинение. Особено внимание щеше да се отделя за предпазните мерки от всякакви недостойни материалистически, егоистични или марксистки увлечения, а също и за незабавното донасяне до знанието на акулите за всички, които са се поддали на подобни увлечения. 

   Ако акулите бяха хора, естествено те щяха да водят помежду си войни за завладяване на чужди сандъци и чужди рибки. Войните щяха да се водят от собствените им рибки. А те щяха да знаят, че между тях и рибките на другите акули съществува огромна разлика. Щеше да се разпространява схващането, че макар и да са неми, както е известно, рибките мълчат на различни езици и поради това между тях е невъзможно да има някакво разбирателство. На всяка рибка, която по време на война унищожи няколко противникови рибки, т.е. рибки, мълчащи на чужд език, щеше да се дава малък орден от кафяви водорасли и да се присвои званието „герой“.

   Ако акулите бяха хора, естествено щяха да имат и изкуство. Красиви картини щяха да пресъздават зъбите на акулите в най-пищни цветове, а техните гърла щяха да бъдат изобразявани като истински градини на удоволствията, в които може чудесно да се полудува. Театрите по морското дъно щяха да представят как доблестни рибки въодушевено плуват в гърлата на акулите, а музиката щеше да звучи така приятно, че под нейния ритъм рибките, начело с оркестъра, щяха да се стичат в гърлата на акулите.

   Щеше да съществува и религия, ако акулите бяха хора. Тя щеше да учи, че истинският живот започва за рибките едва в коремите на акулите. Впрочем, ако акулите бяха хора, между рибките нямаше да съществува равенство, както е сега. Някои от тях щяха да получат служби и щяха да бъдат поставени над останалите. Малко по-големите рибки щяха дори да придобият правото да изяждат по-малките. Това щеше да е приятно на акулите, защото по този начин самите те щяха да могат да си хапват по-угоени късове. А по-големите, получили ръководни постове рибки, щяха да се грижат за реда сред останалите – щяха да бъдат учители, офицери, инженери на сандъци и т.н.

   Накъсо казано, ако акулите бяха хора, едва тогава в морето щеше да има култура.