Смятам се за толерантен човек (Ако някой не е съгласен, да ме опровергава.) Разбирам, че човек е обременен от много фактори. Най-толерираният от мен доскоро бе фамилната обремененост с история – в смисъл, длъжен си, едва ли не, да следваш линията на кръвта, завета на дедите, да спастряш наследството, което са ти оставили. Затова и разбирам защо ако дядо ти е имал фабрика и са я национализирали, ще презираш ентусиазираните строители на Хаинбоаз и Димитровград, защо ако е бил царски офицер ще харесваш Симеон Сакскобургготски и ще мразиш „зелените чорапи“, защо ако прадядо ти е бил министър в правителството на Мушанов, ще презираш Тодор Живков или ако е бил партизанин, ще мразиш тези, дето са поругали паметната му плоча. Това разбирам.

   По-трудно разбираемо е другото – да се въртиш според изгодата. Разбирам го в случай, че си дребен чиновник и трябва да запазиш мизерната си заплата. Но да търсиш място сред каймака на обществото (финансовия най-вече) като предаваш заветите на дядовци, родители и собствените си изразявани до вчера възгледи, не е сред ценностите, които следва да се толерират. Оставям настрана Гого Лозанов. Има по-страшни неща.

   Някой сполучливо беше посочил свързаността на една Кая (от тези, които и ние определяме като елит – не само финансов, но властовѝ) с буквичката С: дядото в СС, бащата в КПСС, тя в ЕС (разбирай, все в ръководството). И като гледам тези каи, урсули и пр., вече не толерирам фамилната обремененост с история. Щото доскоро, ако ме питат, щях да кажа, че разбирам донякъде и реваншизма на ционизма. Не и сега обаче, когато става ясно, че онези момчета от СС не са приютени само в Аржентина и Бразилия, а и в старите европейски монархии, и в САЩ. И децата и внуците им търсят реванш за онова поражение отпреди 80 години. (Тука някакво разминаване има - тези европейски световни монархии и САЩ хем ги победили, хем ги приютили... иди го разбери.) И Путин, с нюха си на хищник (или на политик?) отдавна е надушил това желание на наследниците. Ако народите позволят (кой ли и кога ли ги е питал...), светът не го чака нищо добро.

   А всъщност как могат да се включат народите? Може би с връщане към началната форма на демокрация – с виковете на целия народ на площада. Обаче сега към народа се включват и робите, и жените, и чужденците...

                                                                              Йорданка Раданчева