/от страниците на вестник „Българско знаме”/ 

Мария Кирова – РИМ Сливен

       На 10 февруари 1879 г. в Сливен излиза от печат брой първи на вестник „Българско знаме” – „вестник за политика и книжевност” – почти година след подписването на мирния договор между двете воюващи империи – Русия и Турция и съвсем наскоро след злополучния за цялата българска нация Берлински конгрес. За Южна България, за Сливен и сливенци Освобождението като политическа реалност се „отменя” до септември 1885 г. Те остават в пределите на определената като нарицание от граф П.А.Шувалов „недоволна България”. Макар и във видоизменена ситуация, новият печатан орган е задължен, /при това се справя впечатляващо добре/, да бъде естествен продължител на възрожденските традиции, съответстващи все още на моралните конструкти в един патриархален свят, но вече съобразно настъпилите промени в тогавашните обществени потребности.

    За краткото време на съществуванието си, това издание успява да намери своето място и да покаже доколко е неоспорима истината, че борбата за осъществяване на националното единство представлява доказано продължение на българския възрожденски процес./1/ Без възможност за изчерпателност, седмичникът става трибуна на най-радикално настроените кръгове в Сливен и губернията, респектира със своята последователност, убедителност и достоверност при отразяване на най-съществените проблеми. Дистанциран категорично от позицията на пасивно съзерцание, редакционният  екип „воюва” чрез познатите до Освобождението методи – със силата на информацията, на убежденията, в името на аналогична доосвобожденска цел – извоюване на окончателната независимост от властта на Султана и обединяването на българските етнически територии.