Аязмото в Стара Загора, зелено, красиво и населено – един парк, какъвто Сливен, след разрушаването на „Свети Георги“, няма. Явно няма и да има скоро. Общината има желание да търси пари за обновяване на инфраструктурата на Хамам баир, но там сянка и спасение от летните жеги няма. В Стара Загора пък няма  изрязани на дънер дървета, на каквито в Сливен обръгнахме (интересно защо Старият бряст още не е изрязан на дънер). И пак за имането и нямането – в Стара Загора има много и всякакви табели и табелки, без градът да е заприличал на „гробище“ – теза, с която сливенските културни чиновници не подкрепят поставянето на паметни плочи, дори и на най-заслужили хора, като например поетесата Станка Пенчева. Та думата ни е – не природните дадености, а хората правят града красив или грозен...

БАРАБАН