Все още на втория етаж на сливенската съдебна палата може да видите четири витрини, в които са предметите от изложбата, наречена „Спасените реликви”. Тези 300 предмета, повечето от елинистическата епоха по тези земи (ІІІ в. пр. н. е.), са конфискувани от осъдени иманяри и върнати в полза на държавата. Държавата пък, представлявана от съорганизаторите на изложбата - Община Сливен, Окръжен съд – Сливен, ДАНС, Окръжна прокуратура – Сливен, МВР – Сливен, предоставя тези предмети на Регионалния исторически музей. Похвално... Съответно, самите организатори се похвалиха премного за народополезното дело, което са свършили, т.е. връщат на държавата нещо, което й принадлежи (в случая конфискуваните само при едно „иманярско“ дело предмети). Не щат да кажат обаче колко такива дела са минали досега, колко иманярски находки са заловени и не са стигнали до там да станат предмет на съдебни дела и съответно откъде големи полицейски и пр. шефове се сдобиха с огромни нумизматични и други колекции с антични предмети... Е, в България сме свикнали да хвалим някого, че е свършил работата, за която му плащат и да подминаваме това, което не е свършил  или е свършил в свой интерес. Нейсе, да приемем, че настоящата изложба бележи едно добро начало?

                                                                                               Йорданка Раданчева

Петър Байчев:

Работиш ли упорито, обречен си на успех

   Един от най-успешните български агробизнесмени- Петър Байчев, дава име на успеха си с две думи – труд и мерак. Меракът му за нови и нови проекти и ентусиазмът да ги реализира, го държат вече повече от половин век – от далечната 1962 година, когато заедно с баща си засажда първата си прасковена градина. Желанието да си бъде сам господар му носи неприятности – включително уволнение от учителския институт в Сливен, където преподава. Не толкова заради „капиталистическия уклон“, колкото заради завистта, че успява да си осигури неща, които за други са мечта – две години след казармата си купува „Волга“, а малко по-късно и „Мерцедес“. Така че не промяната след 1989 г. го прави бизнесмен - тя просто му дава свободата да работи.

   Г-н Байчев, преди няколко години Ви представихме на читателите на „Агробизнесът“ като един от първите, осъществили  напълно затворен цикъл на производство – от засяването на реколтата, до реализацията й в собствени магазини и заведения във вид на млечни, месни и хлебни продукти. Сега структурата на стопанството е същата, само дето и други хора от фамилията Байчеви вече са част от веригата...

   - Така е, разделихме фирмите и сега с млекопроизводство и млекопреработване се занимава брат ми Йордан Байчев, а синът ми Кирил управлява СД „Еко Асорти Байчев и Сие“, в която са търговските обекти. Мелницата и хлебопроизводството съм замразил, след като в Сливен заработиха няколко големи хлебозавода – няма смисъл да се конкурираме, можем да продаваме тяхната продукция. Аз съм пряко ангажиран с две фирми. Управител съм на „Еко Асорти-05“ ЕООД, която е основната производствена – зърнопроизводство, месодобив и месопреработка. Част от продукцията (рапица, ечемик, пшеница, кориандър, слънчоглед, царевица) реализирам на пазара, останалата съхранявам в собствена зърнобаза и ползвам за фураж за свине и телета. Предприятието ми за месодобив и месопреработка работи изключително със собствено месо. Няма нужда да рекламирам стоката си, сливенци я познават - месо, малотрайни и трайни колбаси, варенопушени и суровосушени деликатеси - всички са екологично чисти и не съдържат ГМО. Моите кренвирши може и да са по-скъпи, но са от месо.