Община Сливен, Николай Султанов и предложенията на гражданите

„Няма човек – няма проблем“ – безсмъртна истина е казал Сталин.  Защото има едни хора, дето наистина много обичат да създават проблеми на едни други хора...

   От години вече чиновници по културата в Община Сливен имат един основен враг: Николай Султанов. В техния боен стан са и някои творци, които – по тяхно мнение – са с по-затруднен достъп до кмета, разбирай, до общинските ресурси. Къде открито, къде под сурдинка се говори как Николай Султанов „напълни града със своите паметни плочи и бюстове“. За което впрочем, има основание и което за едни е добре, за други - зле. Особено много критики Султанов отнесе за „надгробните плочи“ пред Стария бряст. Временни, както се оправда след критиките и към общинското ръководство кметът Кольо Милев и поясни, че подкрепя идеята за проект на съоръжение, обозначаващо избора на сливенския бряст за дърво на България и на Европа, което съоръжение да бъде одобрено от обществеността на Сливен. „Надявам се, че след Нова година и след завършването на целия проект за пешеходната зона ще имаме твърдо решение за това какъв постамент да бъде поставен под Стария бряст”, цитират думите му местни медии. Които някои тълкуват, че щяло да има конкурс... Не знам доколко са нужни постаменти, след като около Стария бряст има едно достатъчно стилно оформление, с автор скулптура Стоил Бакалов и една ненатрапваща се плоча (припомнете си я от снимката по-долу). Композицията би могла да понесе още една такава, но не и грандиозни „съоръжения“, тъй като паметника в случая е самото дърво. Но това, разбира се, е моето лично мнение. Каквото би могъл да изкаже всеки, ако към предложенията на гражданите се подхожда както би следвало – да се подлагат на обсъждане, след което решението за изпълнението или отхвърлянето им да се взема от компетентен орган. Както би могло да бъде с предложението на Султанов, направено месеци преди осъществяването му. Както би следвало да е и с всяко ново предложение.