Валерия Андреева – журналистка и писателка, издаде втората си книга. „Грънчарят“ е интелектуален тип четиво. В него се отдава предимство на вътрешния живот на героите, които са по-скоро знакови фигури“, каза пред журналисти литераторката Ваня Борисова. И още – „Книгата е за четящия кръг на интелектуалците“.

   „Грънчарят” на Валерия Андреева в трите части на книгата извайва не само съдове от глина, а моделира и собствения си живот, като откроява добрите истини за себе си. Положителни отзиви за книгата, освен Ваня Борисова, имат и проф. д-р Лъчезар Георгиев, и Димитър Бечев.

Сливналията Николай Султанов

   Педагог и скулптор, Николай Султанов е преди всичко радетел за духовно извисяване, за опазване и съхранение историческата памет на Сливен. На тази мисия са подчинени до голяма степен и педагогическата, и творческата му работа. Повечето от двайсетте изработени от него паметници и скулпторни портрети и трийсетината паметни плочи съхраняват ликовете на сливналии – стожери на българската народност и култура. Отделно са художествените творби, участвали в национални и международни изложби и влезли в галерии и частни колекции.

   Николай Султанов е член на СБХ, Почетен гражданин на Сливен.

- Г-н Султанов, Вашата фамилия се среща и в други градове – Ямбол, Велико Търново...Откъде родът Ви я придобива?

- Да, същата фамилия носят и други родове – това е съвпадение на имената. Макар че с ямболския ми съименник – диригентът Николай Султанов, вечна му памет, имахме съвпадение в много отношения – той беше общински съветник по същото време, когато и аз бях, имахме общо влечение към изкуството. Неговият син Георги Султанов е много добър певец, солист в Пловдивската опера, а такава фамилия се среща и в Търново и в други градове. Макар и съименници обаче, сме от различни родове. По всяка вероятност, нашият род носи името си от една баба Султанка, за която казват, че живяла 103 години. И тъй като поколенията минавали, а тя все си била на този свят, постепенно на потомците й почнали да казват „Султанкините“.