Христо Батинков,  

който подреди в стихове това, което всички си мислим

   Поетът Христо Батинков е роден в Асеновград, но от 45 години живее в града под Сините камъни. Автор е на стотици журналистически материали, четири стихосбирки и много още стихотворения, едно от което тези дни го направи най-популярния човек – и не само в Сливен.

Христо, стихотворението ти „Хиляда двеста и шейсет“ се превърна в новина. Защо?

   - Предполагам защото отрази настроението и отношението на хората към техните избраници – общинските съветници, призвани да решават проблемите на града и болките на отделните хора. Т.е. напипва важни струни за Сливен и неговите граждани. Отделно, че тази ритмика, в която е написано е ударна, мощна – прилича на една ода на Теодор Траянов, между другото. След това и рефрена, който се повтаря четири пъти – хиляда двеста и шейсет. Става въпрос, разбира се, за заплатите, които си гласуваха съветниците срещу нищожната работа, която вършат или не вършат.

   За многострадалния български народ след 45-годишното "Ходене на Богородица по мъките", последва и 25-годишната "Одисея" на прехода. Тя наистина е Одисея,защото е низ от мъки, страдания, напразни скитания, копнежи и надежди, също както при Одисей по пътя към дома си след Троянската война, защото "ода", освен песен, на гръцки значело и мъка, страдание. И така малко по малко, постепенно стигнахме и да българската Илиада. Защо Илиада ли ? Защото от близо месец, докато някои македонски "историци"се мъчат да крадат българската история, някои български драскачи и умници се мъчат да ни скарат с гърците като крадат и посягат на тяхната световно призната, свята и пресвята история. Става дума за Омир и неговата Илиада. Кой и защо според вас,се гъбарка с Ахил богоравни, като се мъчи да го изкара ... българин.