Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 38 посетители в сайта
Паметна плоча на акад. проф. Константин Пашев беше открита днес пред административния вход на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен. Акад. Пашев е сливналия, от видния търговски род на Хаджи Мина Пашов. Учи медицина и специализира в най-престижните чуждестранни университети, за да стане патриарх на българската офталмология. Тази година се навършват 140 години от неговото рождение.
Автор на паметната плоча е скулпторът Николай Султанов.
През 1916 г. проф. Пашев първи в света описва очното заболяване, станало известно след това в чуждата литература като "Конюнктивит на Пашев". Въвежда множество нови оперативни техники и създава нов оперативен инструмент - сфинктероиридотом.
Акад. проф. д-р Пашев е автор на 457 научни публикации в областта на офталмологията, отнасящи се до повечето нейни аспекти. Значителните му трудове са върху трахомата, пролетния катар, туберкулозата, хиперплазиите и туморите на окото, възпалителните заболявания на очите и разработването на нови офталмологични оперативни методи и др. Голяма част от публикациите на Пашев - над 160 статии са отпечатани в 25 от най-важните и престижни научни списания по офталмология в Европа. Цялата патология на окото е застъпена в неговите повече от 250 научни и 230 научно-популярни публикации.
Проф. д-р Пашев написва първия учебник по очни болести у нас (1925). Автор е на първите по рода си монографии "Социална офталмология" (1936) и "Синтетична офталмология" (1942).
Пашев е член-кореспондент на Германското офталмологично дружество (1912), Почетен член на Института "Бараке" в Барселона, Испания (1945), на Унгарското медицинско дружество в Будапеща, на Бразилското дружество за предпазване от слепота, на Унгарското дерматологично дружество и на Международната организация за предпазване от слепота. Член на общо 11 Офталмологични дружества, сред които тези в Хайделберг, Лондон и Лион. Той е член-основател на Българското офталмологично дружество (1927) и негов пръв председател, както и на Международната академия за усъвършенстване на лекари в Будапеща (1938).
Posted by Димитър Панайотов on August 30, 2013 at 11:35 am
Под Моста е свободен, независим портал за актуалните (е, не винаги) неща, които вълнуват вас и нас. Затова и по изключение писахме за протестите, затова и сега ще пишем за конфликта в Сирия. Представяме ви едно наистина адски интересно интервю с българския сириец Дахер Дахер, известен повече у нас като най-забавния книжен блогър Dah Lammoth.
Дахер е на 31 години, работи в БАН и живее в София. В момента е един от най-популярните книжни блогъри у нас. В същото време поддържа друг, отново изключително популярен, хумористичен блог за „нещата от живота“ и кино. Третият му блог, и една от причините, заради която реших, че е най-подходящият човек за това интервю, се казва „Истината за Сирия“ , в който публикува статии по темата на английски и български.
Димитър Панайотов: Как започна всичко?
Дахер Фарид Дахер: Както винаги истинската причина се крие в откриването на нови находища на природен газ – около районите на Тартус и Латакия – двата големи пристанищни града, които са аналози на Бургас и Варна в Сирия. Понеже съм работил по въпроса – става дума за т.нар. Левантийски басейн, който по предварителни изчисления има потенциал за 3.5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Втората причина е получаването на т.нар. Шиитски полумесец между Иран, Ирак и Сирия. Иранците започнаха проект, чрез който тръбопроводите минават през Сирия и оттам излаз за Средиземноморието. Иранците сключиха и сделка с Пакистан – така тръбопроводите достигат директно до Китай през пакистанска територия. Това сериозно нарушава интересите на САЩ и техните васали – Саудитска Арабия, Катар, Турция и Кувейт. Не е чудно, че те са основните спонсори на бунтовниците, нали?
Историята за това как са измъчвали деца в град Дараа е изфабрикувана и преиначена. Това беше вкаран елемент, за да избухне пламъкът – а от там спиране няма. Елементарна пропаганда, която исторически винаги се е получавала. Още от библейски времена.
Тъй като в известния в миналото с обилната си течаща вода Сливен днес няма нищо, което дори да капе, мания ми е напоследък да снимам фонтани и шадравани. Вижте няколко (но далеч не всички) от Пазарджик. А тоя най-отдолу е от малкото градче Доспат. Може да изглежда кичозен, но важното е, че го има. Защото по света (а колко повече в бъдеще...) оценят един град не според златото или нефта, а според водата му.
Йорданка Раданчева
Още статии ...
Око да види
Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?