Блогът на Иво Инджев

Предизборни обещания на погребалното бюро “Последна копка за България”

Не знам колко назад да се върна във времето, за да илюстрирам факта, че лозунгите за връщане на България- и най-вече претенцията за тяхната уникалност- са част от националната ни диагноза.

Атакистите например, които си взимат каквото им хареса от когото си поискат (присвояват си избирателно елементи от патриотизма и изцяло народния гняв срещу управляващите, подкрепяни от тях близо 3 година в парламента), претендират за авторството на лозунга от февруарската т.н. революция у нас: „ да си върнем България”. Всъщност това беше мотото на учредителите на ДСБ преди почти 10 години!

И БСП претендира да си „връща България”. Щяла да я даде на хората. Това, като вече писах, подозрително прилича на обещание да уреди своите хора отново – там, където изобщо са били изтикани от хората на ГЕРБ. Столетницата иска да си го връща на гербаджиите за това, че им посегнаха на шуробаджанащината с обратен знак, раздавайки по същия начин постове и други благини, като уреждане на търгове и комисионни за гербаджии.

Всъщност от самото си преобличане в нови партийни дрехи БКП винаги се е обръщала назад, за да черпи сили и вдъхновение за бъдещите си изборни успехи.

ГЕРБ пък в най-буквалния смисъл са се устремили да се върнат във властта. Как? ”Ще ги смажем”, възкликна в пристъп на откровеност вътрешният министър Цветанов в момента, когато премиерът Борисов подаваше оставка с явната заявка така да запази колкото се може повече контрола над държавния валяк и шансовете той да им прокара магистралата към обратния завой.