Кашкавалените ни мечти

Поскъпването на живота е явление, което стресира мало и голямо у нас. Влизаш в бакалията и с недоумение виждаш, че хлябът скача с 20 стотинки. Месото главоломно хвърчи. Сиренето, кашкавалът, млякото са луксозни храни за трапезата ни. Поскъпването е неадекватно на доходите. Въпреки, че храните у нас са най-евтини в Европа. Каквото повикало, такова се обадило.

Оправданията за високите цени са житото, сушата, водата, ромите, източили горивото на тракторите. Хаосът в технологиите, държавната намеса. Всичко, за което се сетиш. Има много условности при определянето на крайната цена на хранителните продукти. Едно е да се произвеждат от голяма фирма, друго е, когато някой малък производител прави хиляди гимнастики, за да успее поне да се класира на пазара. От всичко най-вече е важно да попитаме с какво се храним? Как се отразяват съмнителните храни на здравето ни? Има ли някакво значение, след като се наляха огромни средства в земеделието и животновъдството? А при нас максимата е „Печалбите над всичко”. Другото чиновниците ще го скрият. Логиката?

Странно е българското земеделие. От средновековна изостаналост – до нови ферми, които трябва да произвеждат многото блага за хората. Едните се самозадоволяват с малко зеленчуци и плодове и едва смогват да изхранят фамилията. Другите – тези, които взимат евросубсидиите, са вечно мрънкащи, недоволни, съмнително проспериращи. Бившият земеделски министър освен да готви шарани на улицата, да слага бели шапки и да говори за европейските параметри на родното ни стопанство, не постигна особени резултати в бурното развитие на сектора. Много шум за нищо. Дали парите отидоха по предназначение? Ще има доста проверки, които да го доказват. На пазара месото, зеленчуците, плодовете и всичко останало са вносни. Къде са нашите продукти? Не мога да дам смислен отговор. Повечето от наложилите се производители директно се договарят с веригите и пазарът си играе с цените – винаги нагоре. Без да има конкуренция. Затова и малките производители непрекъснато губят реална представа за пазара, единственото им спасение е да стоварят стоката си на Женския пазар в столицата и така да реализират някакви минимални печалби. Защото цялата верига – от разораната нива до магазина – е само от прекупвачи. И то нахални и безскрупулни.