Понеже гербаджиите явно не разбират шизофреничната ситуация на своя любим антикомунист-живковист Бойко, ще се опитам да им го обясня на тяхното ниво: Бойко падна за дузпа. Изпроси си от върховния суверен пощада чрез бягство от отговорност преди края на мача и в съблекалнята крои планове как да купи първенството отново.

Техният Бойко обича да се пъчи, че си има своя социология. Виждал народната любов да се отразява например в това, че се пълни спортната зала, която им построил ( на неговите си български граждани – останалите и на празна чиния могат да се пулят). Сега слугите му се опитват да си заслужат сребърниците на пропагандния фронт и са се запъхтели да му градят образа на мъченик, обичан от този същия народ, който той оприличаваше на куче, на което се полага да бъде държано здраво на каишка.

Кучетата на Бойко са отвързани повече от всякога. Джафкат здраво по форумите, включително и в този блог, опитвайки се да ме заклеймят като критик на вожда им. Лъжат, че съм искал оставката на Бойко, но сега съм се бил отметнал. Нима? Някой може ли да посочи една моя дума в тази посока- архивът е всеобщо достъпен за желаещите да ровят и да душат. Но ще им натрия муцуната- няма да намерят нищо подобно.

За разлика от протестиращите, които скандираха искания за оставката му, бях на обратното мнение. Той трябваше да си остане на поста до самите избори и да си понесе цялата непоносима за него тежест на разлюбването. Но малодушно избяга от бавното, но сигурно цялостно демаскиране на неговата т.н. харизма, заключаваща се в това да гъделичка със своята безпардонна простоватост себеподобните си, които никак не са малко. Най-преданите,благодарните или зависимите от тях бързат да се организират, прегрупират и да контраатакуват дори.

Право на всеки е да люби вожда си, но не и да го натрапва на околните, които му се наситиха, като се видя. Защото, както и да го извъртат сега, хората не скандираха по улиците през последните дни „да живее новият Тодор Живков, строител на магистрали”, а наистина му искаха оставката.

Само че един вътрешен министър, който вече докара бронетранспортьорите в центъра на столицата навръх честванията за Левски, няма право да плещи двусмислици ( най-меко казано), като обещанието му днес пред депутатите от ГЕРБ: „ще ги смажем”..!

Масовите протести

Много идеи за промени, но липсва най-важната

   Протестите срещу цените на електроразпределителните дружества съвсем объркаха правителството.  През последните няколко дни идеите за промени буквално валят. От обещание за възможно намаление на цената на електроенергията за битови нужди – до изваждане от електроенергийния микс на цените на скъпите топлоцентрали „Бобовдол” и „Марица-Изток”. Не мина без новини и вчерашният ден. Енергийният министър сподели с българите новата си идея за умни електромери, при това закупени с пари на ЕРП-тата.  Без колебание той обявя смяната на битовите измервателни уреди като важна крачка в либерализирания пазар. Но, ако тази идея може да накара бюрократите да повдигнат само едната вежда, то със сигурност другата ще ги накарат да си скубят косите. Защото наистина се иска особен талант и самоотверженост по балкански, за да предложиш едно частно търговски дружество, каквото е всяко ЕРП, да сключва договори със своите контрагенти посредством публични търгове по регламента на едноименния закон.

    Най-вероятно през идните дни ще има още нови идеи. Министри и чиновници ще продължат да ни затрупват с тях. С едничката цел – всеки от нас да забрави за най-простата и дори най-европейската идея – правото на избор на доставчик.