Блогът на Иво Инджев

Ако искаме будители, да навием собствения си будилник

Темата за народните будители не е някакъв дисидент, затворен като „хулиган” за един ден в подземието на милицията по време на партиен конгрес, за да не развали празника на управляващите по някакъв начин. Тя трябва да има продължение и след 1 ноември.

Въпреки всеобщото лицемерно (само)окайване, че съвременна България си нямала будители, има и други мнения, с едно от които- това на Йордан Попов във в. „Стършел”, съм съгласен. Той пише:

„За мен лично народен будител от по-ново време е писателят Георги Марков. Има и други неколцина съвременни писатели, които бих причислил с чисто сърце към будителите, но Георги Марков заплати с живота си заради своите “Задочни репортажи”.

Ето една книга, която отвори очите на мнозина и която комунистическият режим не можа да прости. И вместо да бъде изучаван в училищата, Марков е оплюван от жълти пера или като сътрудник на българските тайни служби, или на английските.

След като е премълчаван, низвергнат и оплют, задължително е след още двайсет години да влезе в учебниците като народен будител.”

С риск да прозвучи „богохулно” за самоназначилите се за „важни медии” в България, ще кажа, че всъщност вестник „Стършел”, с неговото немощно хартиено тяло на вестникарската амбразура, може да бъде наречен колективен будител днес, защото не се плъзна по течението на карикатурната злоупотреба със свободата на словото. Постига го с карикатури и фейлетони, с които осмива някои от най-тъжните истини на прехода през изкривения идеал за демокрация, към чието светло бъдеще надничаме „през крив макарон”. До такава степен, че се налага един германски професор да напише вчера това, което „важните”български медии не смеят да дискутират: предупреждава за надигането на авторитаризма в България ( и другаде- другаде обаче винаги го има, тъй че да не жалим самоизвинително за това, че нейде пак „бият негрите”).