Оптимизмът

Делникът или как да променим живота си към по-добро

Улиците са пусти, лятото накара много от гражданите да заминат на село. Къде някой домат да наберат, някоя консерва да направят, нещо да подготвят за лютата зима. Защото, както казва министърът на земеделието Мирослав Найденов, човечеството страда от недостиг на храни. Царевицата изсъхнала, житото тайно потънало в складовете, цените  на храните щели да скочат, но засега просто били замразени. Апокалипсис. Картина на късния социализъм. Мрачна, но с леки оптимистични репортажи, бълбукащи покрай плажовете, пълни с доволни бедняци от Западна Европа.

В градината, малко встрани от булеварда, няколко кучета се прозяват. Не знаят какво ги чака в приюта в Сеславци. Ще има да мечтаят за осиновяване, но накрая могат просто да сменят начина си на живот. От свободното лаене, до хомота на принудителното робство. Какво да се прави, кучешки живот. Пълна несигурност.

Няколко пенсионери бродят враждебно по улицата и гълчат нерадостното настояще. «Ще ни вдигнат пенсиите» - казва единият, другият лаконично продумва. «Не вярвам да се случи, всичко това са летни обещания. Колко пъти вицепремиерът Дянков обеща вдигане на заплати, пенсии, благоденствие. Нищо досега не се случи. Предизборно могат да вдигнат нещо. Това са само топли надежди в студеното живуркане. Но този път няма да гласувам», отсече той. Двамата намръщено се затътриха до края на жълтата кооперация, която като исполин препречваше жаркото слънце. От него изглеждаше още по овехтяла и опърпана. Като след война. Дано не падне някое парче мазилка да строши хатъра на сиромасите пенсионери, замечтаните майки с деца или заблудилите се граждани, които са останали да поработят, докато шефовете им се пекат на плажа. Какво да се прави, няма угодия. Всеки си носи кръста в това сложно време.

   Последното увеличение на тока, което дръпна след себе си увеличение на всичко, ни обясниха с увеличения дял на електроенергия от възобновяеми източници. Сигурно е вярно, като гледаме как сливенското поле се напълни с черните плоскости (че били на обработваема земя май е по-малкият проблем). Законодателите първо си осигуриха по-скъпото изкупуване на тази „зелена“ енергия и после се юрнаха да я добиват.  

   „С оглед на общественозначимата тема за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)“, тези дни електроснабдителното за Югоизточна България предприятие  EVN ни засипва с информации за актуалното състояние на инсталираните мощности и тяхното производство в Югоизточна България, както и за отражението върху разходите на компанията за задължително изкупуване на „зелената” енергия. Т.е. обясняват ни отсега защо още ще поскъпва тока.

   „Данните на EVN България показват, че произведената за месец юли 2012 г. електроенергия от възобновяеми енергийни източници в Югоизточна България е 84 103 MWh (мегаватчаса) на стойност 40,5 милиона лева. Общо инсталираните мощности ВЕИ на територията на дружеството са 552 MW.

   Делът на енергията от фотоволтаични централи е 86,5% от производството и 95,2% от разходите. На енергията от малки водни централи се пада 10,3 % от производството и 3,5% от разходите, а остатъкът се дължи на енергията от вятър. При сравнение с месец юни 2012 г. данните за юли 2012 г. сочат увеличаване на производството с 37%, а на разходите с - 56%.

   Предвид запазване на благоприятните атмосферни условия за производството на електроенергия от ВЕИ през следващия месец EVN България очаква запазване на тенденцията за увеличаване на производството и респективно на разходите за закупуване на „зелена енергия“. 

   Ето че дойде и радостната (за някои) новина - пик на производството на енергия от ВЕИ в Югоизточна България регистрира „EVN България“.