Общинското ръководство на БСП в Сливен ще назначи охрана на клуба си, заяви председателят Мартин Славов. Охранителят, който ще бъде нает от Бюрото по труда, ще охранява помещенията през деня, за през нощта ще се разчита на СОТ. До това решение се стигнало след вчерашните двукратни опити на общината да превземе и запечата клуба.

   Скандалът около помещението в центъра на Сливен, което БСП по Закона за политическите партии ползва вече над 10 години, се разгоря през февруари. Тогава кметът Йордан Лечков издаде заповед за освобождаване на клуба. По думите му, има интерес към закупуване на атрактивния имот, който е общинска собственост, а на БСП се предоставят други помещения в сграда на бул. „Братя Миладинови". Заповедта бе обжалвана от БСП и на 25 март Административният съд излезе с определение, което спира предварителното изпълнение на заповедта на кмета. Общината обжалва определението пред Върховния административен съд и изпрати писмо, с което напомня на БСП, че на 31 март трябва да освободи клуба. На два пъти през този ден юристката от общината Росица Рускова опита да изпълни кметската заповед, но привърженици на партията и служители в общинската централа осуетиха опитите.

   Това е груб политически акт, смята председателят на общинския съвет на БСП Мартин Славов. „Цели се да ни бъде отнет законно наетия от нас, след решение на общинския съвет през 2000 г. клуб, който ние използваме единствено по предназначение и според закона. В него освен общинския, се помещава и областния съвет на БСП, както и приемни на народните представители на Коалиция за България и на европейския ни депутат, на групата общински съветници от БСП. Договорът ни е безсрочен, а в заповедта на кмета не се посочва никаква мотивировка за прекратяването му.” Според Мартин Славов, това е само началото на атаката срещу БСП, тъй като единствено тази партия е заплаха за кметския стол за предстоящите избори. Атаката цели отвличане вниманието на обществото от задълбочаващите се проблеми в общината, както и да попречи на бъдещата предизборна кампания.

   Никой не казва дали проблемите с административния капацитет на фонд „Земеделие” са причина за недотам доброто изпълнение на Програмата за развитие на селските райони, но докато в София сменяха цялото ръководство на фонда, в Сливен и Ямбол течеше информационна кампания, насочена към мерките от програмата, към които има по-слаб интерес или са по-специфични.

   Експерти от Министерството на земеделието и храните и от службите за съвети в земеделието разясняват по региони (предстои това да стане в Перник и Ботевград) възможностите, които дава Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Акцентът се поставя върху усвояването на гарантираните бюджети по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства", изпълняване на бизнес плановете на вече одобрени кандидати по мярка 112 за млади фермери, на  мярка 142 „Създаване на организации на производители" и върху повишаване интереса на земеделските производители към мярка 214 „Агроекологични плащания". Участниците в срещите-дискусии получават информация и за условията за кандидатстване по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи" (която се прилага за първа година в България и за която приемът на документи приключва на 15 май).

   Според д-р Златка Възелова от дирекция „Животновъдство” на министерството, интересът към дискусията, специално в Сливен, е бил много голям. Тя подчерта, че регионът е един от водещите в страната по брой млекодобивни ферми. 166 от тях отговарят на европейските критерии за качество на суровото мляко. Останалите, фермите от ІІ и ІІІ група, могат да участват в мярка 121. В Сливенско има 12 ферми, които съответстват на изискванията за ІІ група - тези, които отговарят на критериите за сграда и оборудване, но не отговарят на критерия за качество на суровото мляко. На тях ще бъде дадена възможност да кандидатстват за инвестиции за подобряване на качеството. В региона има 522 фермите с над 4 млекодайни крави и 206 ферми с над 10 крави. В област Сливен има и пет района, които са включени за подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” – Котленска планина, язовир Жребчево, Сините камъни – Гребенец, Каменски баири и местността Адата край Тунджа.