Великденско /пасхално/ послание до боголюбивите пастири, всечестните монаси и монахини и до всички православни християни от Сливенска епархия

„Дойдете, всички верни, да се поклоним на

светото Христово Възкресение, защото, ето -

чрез кръста дойде радост за целия свят.”

/Из възкресна утреня/

   И тази година пасхалният камбанен звън прикани своите верни чеда да празнуват най-великия си празник - Възкресение Христово! Да се поздравят с най-победния си църковен поздрав - Христос Воскресе! Да издигнат молитвен поглед към Победителя на ада и смъртта!

   Величието на този празник е неизмеримо! Богатството му е неописуемо! Значението е необхватно! Съдържанието е дълбоко! Утешението е вечно!

   Мисълта за вечния живот поражда в сърцата на вярващите постоянно усърдие към добродетелта, желание за справедливост, търпение в изпи¬танията и надежда за райско блаженство.

   Във Възкръсналия Христос е нашата радост! Във Възкръсналия Христос е нашето упование! Възкръсналият Христос е нашето незаменимо съкровище. Възкръсналият Христос е истинското щастие. Възкръсналият Хри¬стос е блажената утеха! Във Възкръсналия Христос е нашият живот! Затова дойдете всички верни, тържествено да прославим нашия Спасител Господ Иисус Христос!

   Днес човечеството е достигнало високи върхове в областта на наука¬та и техниката. То с основание изтъква своя прогрес. Открити са много тайни в човека и природата!

   Известният светител Николай Велимирович пише: „Вижте главното Христово откритие - това е откритието на един нов живот, нов свят, съвсем ново за хората. Това е най-великото откритие за хората откакто свят съществува и е най-радостното от всички открития. Вярващият християнин да отрече това откритие, значи да отрече Христа и целия смисъл на нашия живот на земята. А да приемем това откритие, значи да приемем истината за Бога като Творец на всичко видимо и невидимо, за безсмъртието на човешката душа и че смъртта е така да се каже е праг за преминаването в другия свят, където обитава Божията светлина, където няма страх от нищо, където се чува само неизказаната хармония на небесните Ангели.”

   Вярата във вечния живот дарява на човека сили да се противопоста¬вя на всяка гордост и завист, на всяко отмъщение и злоба, на всяка ненавист и алчност. „Нима не знаеш, - казва св. Йоан Златоуст, - че дори и вселената да придобиеш десетократно, стократно, хилядократно и двойно по толкова дори, то не може да се сравни и с най-малката частица от небесните блага.” Затова похвално е да си събираме съкровища на небето /Мт. 6:20/, макар да живеем сред неправдите на този свят. Спасително е да се надяваме на Бога, макар и да бъдем оклеветявани от неприятели. Утешително е да не униваме в скърби, да не роптаем в болести и когато сме бедни, да не униваме и да не се отчайваме.

   Един от най-разпространените модели за социално общуване между хората е създаването на затворени групи / от типа „Братства”/, достъпът  до които е силно ограничен посредством някакъв ценз. Обикновено тайното общество е сплотено от общи политически, икономически, спиритистки, религиозни, окултни, езотерични интереси. Тъй като по принцип подбудите, стоящи зад организацията на тайното общество са конспиративни, познанията на това общество се пазят в тайна от публичната общественост. Доктрината на тайните общества е била проповядвана като идеология само за посветените в тайнствата. Тайното общество обикновено се характеризира със своята уникалност; неуязвимост и дълговечност; собствено учение; различни степени на познанието, достъпни само за избрани личности и тайни и уникални истини, издигащи познаващия ги над непосветените. Голяма част от тайните общества изискват от своите членове да положат клетва при приемането си. Тя обикновено включва обещание за подкрепяне на организацията, за укриване и отричане на принадлежността към организацията. Често при неспазване на клетвата следват наказания - от морални и финансови, до физически и смърт.

   В древна Месопотамия жреците обявяват религиозното и светското знание за свой монопол. Те провъзгласяват познаването на религията за тайно познаване на всичко, което заобикаля хората, като ограничават достъпа на тайното познание само в тесен кръг посветени. Така например царят на Урук , Гилгамеш, се счита за пазител на „тайното знание”. В Месопотамия се появява тайно учение - езотеризъм. В най-общ смисъл той представлява всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или  учението пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение, предназначено за определен кръг хора. Такова учение се изучава тайно и предава през поколенията знание от всякакво естество.  Езотеризмът се проявява като окултизъм, тайни общества, неоплатонизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, херметизъм, гностицизъм.

   Религиозно-магическият светоглед пронизва съзнанието на хората от древен Египет, като там правото на „тайното познание” запазват висшите жреци. За жизнеността и силата на тайните религиозни общества в древността, съдим по неуспешния опит на египетския фараон Ехнатон да отстрани от управлението на страната висшето тиванско жречество. Това създава и усещането за невидимата сила на тайните общности, които могат да контролират държавната власт.

   В древна Тракия тракийските мистерии имат много сходства с тайните архаични общества. Известни са ни мистериите на Орфей и мистериите на Залмоксис. В тези тайни общества са привличани само мъже притежаващи социален статус, т.е те са били достъпни единствено за тракийската аристокрация. Успоредно с мъжките тайни общества, съществуват и тайни женски общества. В тези затворени кръгове се изпълняват тайнства, свързани със зачеването, раждането, плодовитостта и всемирното плодородие. В Тракия подобни женски тайни общества са т.н. Дионисиеви вакханки. Магико-религиозният престиж на тайното общество подтиква жените да се сдружават.