До всички  независими обществени медии, обръщение от българските граждани, членове на групата „Държавни такси и гербови марки” от социалната мрежа „Фейсбук”

   В „параграф 22” се превърна сагата на Тодор Бойчев от гр. Хасково и Светлозар Николов от гр. Варна, при опит да получат нови лична карта и шофьорска книжка срещу заплащане на държавната такса с държавни таксови марки.

   След  първоначален положителен отговор на Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР до г-н Тодор Бойчев, че може да заплати държавната такса в размер на 25 лв. посредством закупуването и представянето на държавни таксови марки, на 23.12.2010 г. той  подаде заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) пред КАТ-Хасково при Областна дирекция на МВР-гр.Хасково, ведно с  декларация за заплащане на държавата такса за издаване на СУМПС,  облепена с държавни таксови марки на нужната стойност, както и  касов бон от Български пощи за закупуването им. По сходен начин постъпи и г-н Светлозар Николов, който месец по-късно – на 04.01.2011 г., подаде заявление пред І-во РУП - гр.Варна за издаване на нова лична кара. След изтичане на законово регламентирания едномесечен срок г-н Бойчев посети КАТ - Областна Дирекция Хасково, с очакването да получи подновена шофьорска книжка. В отговор на запитването му, служителите на МВР – Хасково отказаха издаването на шофьорската му книжка с аргумент, че Тодор Бойчев трябва да им представи нов нарочен документ – квитанция от Български пощи, която да съдържа номера на банковата сметка и от нея да е видно, че сумата в размер на 25 лв., заплатена при закупуването на държавните таксови марки, е постъпила по същата сметка на МВР за издаване на СУМПС. Почти по същото време г-н Светлозар Николов получи своя отговор от Областна дирекция на МВР - Варна, в който го информираха, че процедурата по издаване на неговата шофьорска книжка е преустановена до произнасянето на по-горната инстанция – Министъра на вътрешните работи. И в двата случая е видно, че липсва воля за прилагане на закона от страна на служители при МВР – гр.Хаково и МВР - гр.Варна. Съгласно чл.2 от Закона за държавните такси, държавни такси в Република България се заплащат по два начина – с държавни таксови марки или в брой. За втория случай е необходима изрична уредба от страна на Министъра на финансите. При липса на такава, се прилага единствено първият начин – заплащане на държавни такси чрез закупуване на държавни таксови марки, при които приходът отива директно в държавния бюджет. От двата противоречиви отговора на МВР – гр.Хасково и МВР – гр.Варна става ясно, че липсва единна държавна политика по отношение начина за администриране на заплатените от гражданите държавни такси за издаване на български документи за самоличност. Съобразно чл.1 от Закона за държавните такси, „Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и ПОСТЪПВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, освен ако със закон е предвидено друго.”. Параграф 22 от новоприетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. предвижда създаването на единна бюджетна смека при БНБ, в която да постъпват всички държавни приходи, в това число и заплатените държавни такси по издаване на нови документи за самоличност от МВР. Законът за държавния бюджет на РБ за 2011 г. регламентира правомощието на Министъра на финансите с посредничеството на БНБ да извършва последващо администриране на постъпилите приходи в държавния бюджет, в това число да осъществява преразпределение на приходите и покриване  на разходите на отделните служби и ведомства, съобразно разпоредбите на закона и в рамките на утвърдения държавен бюджет. НИКЪДЕ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРИХОДИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ. Конституцията на Република България в чл.60 регламентира ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на българските граждани ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УСТАНОВЕНИ СЪС ЗАКОН. Напротив, дейността по администриране на държавните приходи и разходи е правомощие И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, които следва да осигурят подходяща организация за БЕЗПЛАТНО СЪБИРАНЕ, ЦЕЛЕВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и отчитане на реализираните приходи на отделните ведомства и институции, същото изискване регламентирано в чл.23,ал.3 от Закона за устройтво на държавния бюджет.