Изложба  “НАТЮРМОРТ”  с непоказвани творби oт фонд “Живопис” при ХГ  „Димитър Добрович”  в Сливен е подредена в зала „Сирак Скитник” в града.  Това е първата проява от проект на галерията, наречен „Образователни програми”. Организаторите смятат, че шейсетте великолепни натюрморта, събирани през годините, ще представляват интерес не само за учениците в художествената гимназия, но също за  художници и ценители на живописта.

   Натюрмортът обикновено се смята за част от интимния свят на художника. В подбраните за изложбата живописни платна може да се проследи отношението към тази тема на автори работили  от 30-те години на XX в.  до наши дни, както психологически,  така и в стиловия и пластическия изказ.

 От поколението работило около 30-те години, са включени натюрморти на майсторите на четката Елена Карамихайлова, Цено Тодоров, Давид Перец, Иван Табаков, Карл Йорданов, Рафаел Михайлов, Кирил Станчев, Владимир Кавалджиев, Бенчо Обрешков, от по-късните поколения художници на Дечко Узунов, Найден Петков, Димитър Хинков, Георги Павлов – Павлето, Светлин Русев, Михалис Гарудис, Тома Трифоновски. От тъй нареченото „средно поколение” са Свилен Блажев, Димитър Буюклийски, Едмон Демеджиян, Божидар Бояджиев.

   Изложбата се открива на1 февруари от 17 часа.

Зооморфен съд от Крушаре – заради това, което идва да ни каже

   Открит е при археологически разкопки през 2009 г. край Сливенското село Крушаре, в богат гроб на местна знатна особа, в т.н. Китова могила -  част от могилен некропол. Това е един от богатите тракийски гробове от римската епоха  в Сливенско, които бяха проучени в последните години от експедиция ТЕМП и регионалния исторически музей.

   При проучването стана ясно, че върху ритуална площадка (тризна) близо до гробната яма, са извършени ритуални действия. Сред множеството глинени фрагменти имаше такива, които се отличават и от тях впоследствие бе възстановен фигурен съд на овен.

   Вазата представлява почиващ овен с подгънати стройни и тънки крака, с отвор за наливане на течност върху темето и отвор за изливане от по-малка дупка през устата. Дръжката на съда е елегантна, с врязани релефни канелюри, на места с овули. За да бъде ритонът удобен и лесен за употреба, майсторът леко е изместил осовата линия на дръжката спрямо тялото на съда.

   Фигурните съдове на овен от римската епоха са слабо изучавани, но прави впечатление наличието на такива вази в района на Северното Причерноморие. Различията в детайлите между съдовете предполагат, че те могат да се отнесат към различно време на производство. Приема се една датировка от ІІ-ІІІ в.сл. Хр. Разпространението на тези вази в Източна Европа, повдига въпроси: С каква функция са натоварени фигурните съдове? Защо са разпространени предимно в Източна Европа?

   Ритонът от Китова могила, независимо от високото качество на художествена изработка и технологичната си сложност, не е „уникален”, а принадлежи към една широка група фигурни вази, които са налични в Солунския музей, в галерия Barakat в САЩ, от гроб № 284 от източния некропол на Скопие. Подобни са открити също в Молдавия, в днешната Кубанска област, в гръцката колония Олбия в древна Дакия, в Керч.

   Ритонът е най-популярната царска инсигния (знак за лична власт – б.р.). Той се свързва с жреческата функция на царя. Чрез него владетелят общува с боговете. Следователно съдът в ръцете му го обозначава като медиатор между племенния колектив и божествения свят. Тракийският владетел легитимира своята  власт чрез получаването на сакралната чаша от божеството, като знак на богоизбраност. Не случайно се откриват изображения, при които владетелят получава благословията на богинята-майка, чрез поемане от нея на регала – чаша. Този сюжет можем да открием в известни паметници на тракийската ни древност, като златния пръстен от Брезово. В този и други подобни паметници е представена сцена на инвеститура (букв.обличане във власт – б.р.) - конникът получава царските инсигнии на властта от ръцете на Великата богиня-майка, които могат да бъдат лък (Летница), чаша (Брезово, Розовец), венец (Свещари).