Министерският съвет утвърди Националната здравна карта (НЗК) на Република България – документът, с който се определят минималните и максималните потребности от болнични легла в различните региони на страната.

   В момента във всички 308 болници в България има 44 411 легла. Според НЗК, за да се осигури адекватна медицинска помощ на българските граждани, са необходими между 30 254 и 43 984 легла. Въпреки че болничните легла са почти в нормите (надвишават с 427 максималната граница), разпределението им е неравномерно. В шест области на страната (Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол) те са под минималния праг. В други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора,' Пловдив), надхвърлят максималния праг. Повече са и леглата в столицата – при максимално нужен брой от 6 847, те са 10 072.

   Неравномерно е и разпределението на леглата по видове. Леглата за активно лечение са 37 063, при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла – 9 508, при нужни 7 070. Недостигът е най-чувствителен при леглата за реанимация – 1 296, при нужни минимум 1 729.

   В НЗК се съдържа списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани. С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност. В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи у нас. Тези лечебни заведения са подбрани на базата на следните критерии: наличие на отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и структура по образна диагностика. В списъка са включени и болници, които имат статут на университетски клиники, осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология. инфекциозни болести.

DW-WORLD.DE

Медиите продължават да тичат след победителите

   Промените в Съвета за електронни медии дадоха повод за разгорещени дискусии около свободата на журналистиката и състоянието на медийния пазар в България. На някои от основните проблеми се спира Бистра Узунова:

   Преките зависимости между медии и власт в България не са от вчера. Видимостта им е добра, няма и особени усилия за прикриването им, а вариациите не издават особена фантазия: "медиите вървят след победителите" , "нахранете журналистите!", "който плаща, поръчва музиката" или "пиша SMS-и на журналисти, ако видя глупост". Къде с външни юзди, къде чрез автоцензура,  голяма част от българските медии "отразяват" и "резонират", но по правило избягват да анализират и най-вече да опонират на властта. Освен ако вече не се е задал краят й. Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак...

   Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

   Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.