Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 34 посетители в сайта
„Ателието. Музи и модели”, представя Софийската градска художествена галерия в Сливен. Експозицията разработва темата за ателието и проследява интереса на творците към него като сюжетна рамка. Освен живописни произведения, изложбата включва документална част – фотографии на ателиета. „Те разкриват различни гледни точки към темата за ателието и предлага разнообразни възможности на зрителя да надникне в личния свят на художника”, смята уредникът в софийската галерия Милена Балчева. Творбите са около 150, като всички са събрани в диск, който придружава изложбата. В София бяха представени около 100, в Сливен могат да се видят близо 80 творби, както и снимки. Подбраните картини маркират няколко подтеми: ателие – интериор, ателие – натюрморт, моделът и художникът в ателието. Сред авторите са Олга Брадиславова, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Асен Пейков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, Иван Пенков, Славка Денева, Георги Павлов, Атанас Яранов, Найден Петков, Йордан Кацамунски, Георги Божилов и др. Произведенията са собственост на Софийската градска художествена галерия, Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Плевен, Бургас, Русе, Сливен, Стара Загора, Добрич, Пазарджик, Казанлък, Кюстендил, на колекцията „Дарение Светлин Русев” - Плевен, общинския институт „Старинен Пловдив”, Съюза на българските художници, колекцията „Ангел Симеонов” и частни колекционери. Използваният снимков материал е събран също от различни архиви. Експозицията е съпътствана от каталог на диск.
Откриването в Сливен е на 7 март от 17 часа в зала „Сирак Скитник”.
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
Хората, които осъдиха българския съд
Правителството ще изпълни решенията по осем дела, заведени срещу България в Европейския съд по правата на човека. По четири от жалбите са признати нарушения на правата на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита.
Първото е на Петьо Коновски, срещу когото през 1993 г. прокуратурата започва разследване за измама и документни престъпления, като през 1997 г. се отказва от част от обвиненията. През 1998 г. на Коновски е наложена забрана да напуска България, която е отменена две години по-късно. Наказателното производство е прекратено през 2005 г. поради липса на доказателства и изтичане на законноустановения срок. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение е от 7 200 евро за неимуществени вреди и 820 евро – за разходи и разноски по делото.
Жалбата на Росен Петков е заради продължило 13 години гражданско дело за жилище, върху което е предявен реституционен иск по Закона за възстановяване собствеността на гражданите върху одържавени недвижими имоти. Присъдено му е обезщетение от 7 000 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски.
Трима са жалбоподателите по друго дело – Рангел и Гинка Янкови и Запряна Гогова. През 1993 г. срещу тях е образувано дознание за кражба. Наказателното производство е продължило 11 години, 10 от които са в стадия на предварителното разследване. Присъденото им общо обезщетение е 4 000 евро за неимуществени вреди и 600 евро – за разходи и разноски.
Жалбоподател по четвъртото дело е Тодор Деянов – баща на изчезналия през май 1997 г. 8-годишен Съвестин. В началото на 2002 г. той завежда дело срещу Столична следствена служба и Прокуратурата на РБ за вреди, нанесени вследствие на липсата на адекватно, своевременно и ефективно разследване на изчезването на сина му. През 2005 г. подава жалба срещу неоснователното забавяне на съдебното производство. Жалбата е призната за основателна и СГС е инструктиран да ускори процеса. През 2006 г. делото е изпратено по компетентност в СРС. ЕСПЧ отчита сложността на казуса, но подчертава, че основното забавяне е в периода 2002-2006 г. и изцяло се дължи на СГС. Фактът, че през 2006 г. делото е гледано с необходимата бързина от три инстанции, не омаловажава неоправданото първоначално забавяне. Присъденото обезщетение е от 2 000 евро за неимуществени вреди и 400 евро за разходи и разноски.
Прекомерна продължителност на съдебния процес и нарушено право на зачитане на личния и семейния живот са нарушенията, констатирани по жалбата на М. Минчева срещу България. След нейния развод през 1994 г. родителските права над детето от брака й са присъдени на бившия й съпруг. През 1997 г. е образувано служебно производство за изменение на постановените мерки относно родителските права, тъй като бащата възпрепятства контактите на майката с детето. Производството приключва през 2003 г., като в продължение на близо 10 г. жалбоподателката не е имала възможност да се вижда със сина си. Според ЕСПЧ, с поведението си властите са допринесли за отчуждаването на детето от майката. Присъденото обезщетение е от 10 000 евро за неимуществени вреди и 1308 евро – за разходи и разноски по делото.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?