Доскоро си мислех, че оправданията за незавидния ни хал с 500 години османско и 45 години комунистическо присъствие са оправдания за мързела ни, но не било тъй. За османското не си спомням, но от предкомунистическото си (социалистическо) битие дотолкова сме се комплексирали, че продължаваме да искаме да наподобим фасадата на „нормалните” държави с „нормален” бит – да имаме от всичко и по много, но преди всичко да имаме банани. И то не само за Нова година, както беше тогава, но и за Коледа и по всяко друго време.  

   Е, имаме. Конкуренцията на множащите се магазини свали цената до почти нормалната и само през този декември българският народ изяде банани вероятно колкото малка африканска държава за цяла година. Отядохме си за всичките 45 години и както някой някъде вече се изказа, потребителството ни придоби не реални, а ирационални измерения. Не става въпрос, разбира се, само за бананите...