Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 27 посетители в сайта
Проектът АБВ

Да се възложи на инициативната група да подготви проект за учредяване на движение "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ). С това предложение фактически приключи дискусията, наречена "България - на другия ден". „Другият” ден, бе 11 ноември 2010, 21 години след 10 ноември 1989. Дано след още 20 години, на 12 ноември, да не сме в положение да търсим алтернатива – примерно ГДЕ – на алтернативата АБВ.
Ето впрочем какви са отгласите на инициативата на българския президент Георги Първанов:
Пресслужбата на президента на република България кани журналисти на учредяването на т.нар. гражданско движение АБВ. Скандално е. Не искам парите от моите данъци да се харчат така. (Иван Бедров)
... г-н Първанов нарушава член 95, ал. 2 на конституцията, в който се посочва, че "президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии". (Волен Сидеров)
Ако предстои да посетите някоя от постановките в Сливенския драматичен театър „Стефан Киров”, не подминавайте фотосите във фоайето на втория етаж. Там е подредена изложбата „Храмът” на фотограф-художника Георги Илиев. Това е втората част от един мащабен проект, осъществяван най-вече благодарение ентусиазма на автора, който си е поставил за задача да фотографира и представи (с което и да документира) всички по-интересни от многобройните християнски храмове в Сливенска епархия.
Турция, Кюрдистан и Европейския съюз
Недовършен разговор - бележки от едно пътуване из югоизточната ни съседка, извън Истанбул, Мармарис и Кушадасъ
*
- Колко струва един декар маслини?
- Един килограм струва около пет лири.
- Не килограм, декар...
*
- Признай си, тук е сниман филма„Флинстоун”?
- Разбира се, едва ли на друго място по света режисьорът би намерил толкова много камъни…
*
- През тези пет дни трябваше да си говорим така повече.
- Защо, нали цяла седмица сме заедно...
- Но много въпроси още не съм ти задал...
- Какви?
- Например защо децата в училище не учат и кюрдски език.
- О, това е забранена тема. Има асимилация...*
Истинско предизвикателство е в дни, в които представители на турската държава на различни нива в упор поставят въпроса за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз, а министър председателят й посвети цял ден в София на този въпрос, ние, трима учители и двама ученици от училището в Шивачево, да сме една седмица в област Мардин на Република Турция. Намерете този град и тази област на картата на южната ни съседка – тя е в най-отдалечната от нас точка – на границата със Сирия, в началото на Месопотамия или в сърцето на друг един историко-географски топос, чието име тук продължава да е табу – Кюрдистан. Един близо тридесетмилионен народ остава по волята на съдбата (разбирай Великите сили) без държава и днес обитава обширна територия в четири съседни страни – Турция, Сирия, Ирак и Иран. Ето защо и не уточнявам с кой колега от местното училище водя този разговор – последното изречение очевидно е проява на смелост от негова (нейна) страна.
В рамките на проект „Образование, култура, история” по програма „Коменски” в първата седмица на октомври трима учители и двама ученици от СОУ „Георги Каравелов” – гр. Шивачево посетихме Vatan Primary school в гр. Мардин – Турция. Освен нашата група, във визитата участваха и групи учители и ученици от училищата-партньори по този проект от гр. Яш – Румъния и гр. Кивиоли – Естония. Домакините предложиха интензивна програма, чрез която се запознахме с много аспекти на образованието, културата и историята на тази страна и този регион. Посетихме древни християнски църкви и манастири, джамии, военни съоръжения, некрополи и други исторически паметници в градовете Мардин, Казълтепе, Нусайбин и Мидиат, както и в села около тях, като живописното, крайно бедно днес, но с богата история Дара. Освен предварително организираните посещения, имахме възможност да разговоряваме и да обменяме идеи с местни учители и директори, както и с колегите от другите страни.
За хора като нас, посещаващи за пръв път такива земи, впечатленията са силни. Първо усетихме липсата на зеленина – нещо, с което окото ни през цялото време не можа да свикне. Селцата, пръснати сякаш в пустошта, представляват каменни къщи, струпани върху голи баири. Топлият въздух от време на време се раздвижва за да обсипе с червен прах всичко наоколо. От градовете, през които преминаваме с двата специално обозначени с логото на проекта микробуси, виждаме поредица от магазинчета, разположени в приземните етажи на постройките. В тях има всичко – злато, сребро, различни накити, всякакви подправки, екзотични плодове, сладкиши, зеленчуци, пъстри шалове, други дребни предмети, много заведения за хранене, бръснарници, каквито у нас имаше преди 30-40 години. Всичко е отворено до късно вечерта. Продавачите от няколко обекта обикновено са събрали столовете си на улицата пред един от тях. На масичката са неизменните чаши силен чай. Така денят им минава в чакане на клиенти. Освен селското стопанство, за което очевидно водата като важен ресурс става все по-оскъдна, търговията и занаятите са други основни поминъци тук.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?