*

    Истинско предизвикателство е в дни, в които представители на турската държава на различни нива в упор поставят въпроса за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз, а министър председателят й посвети цял ден в София на този въпрос, ние, трима учители и двама ученици от училището в Шивачево, да сме една седмица в област Мардин на Република Турция. Намерете този град и тази област на картата на южната ни съседка – тя е в най-отдалечната от нас точка – на границата със Сирия, в началото на Месопотамия или в сърцето на друг един историко-географски топос, чието име тук продължава да е табу – Кюрдистан. Един близо тридесетмилионен народ остава по волята на съдбата (разбирай Великите сили) без държава и днес обитава обширна територия в четири съседни страни – Турция, Сирия, Ирак и Иран. Ето защо и не уточнявам с кой колега от местното училище водя този разговор – последното изречение очевидно е проява на смелост от негова (нейна) страна.

      В рамките на проект „Образование, култура, история” по програма „Коменски” в първата седмица на  октомври трима учители и двама ученици от СОУ „Георги Каравелов” – гр. Шивачево посетихме  Vatan Primary school  в гр. Мардин – Турция. Освен нашата група,  във визитата участваха и групи учители и ученици от училищата-партньори по този проект от гр. Яш – Румъния и гр. Кивиоли – Естония.  Домакините предложиха интензивна програма, чрез която се запознахме с много аспекти на образованието, културата и историята на тази страна и този регион. Посетихме древни християнски църкви и манастири, джамии, военни съоръжения, некрополи и други исторически паметници в градовете Мардин, Казълтепе, Нусайбин и Мидиат, както и в  села около тях, като живописното, крайно бедно днес, но с богата история Дара. Освен предварително организираните посещения, имахме възможност да разговоряваме и да обменяме идеи с местни учители и директори, както и с колегите от другите страни.

       За хора като нас, посещаващи за пръв път такива земи, впечатленията са силни. Първо усетихме липсата на зеленина  – нещо, с което окото ни през цялото време не можа да свикне. Селцата, пръснати сякаш в пустошта,  представляват каменни къщи, струпани върху голи баири. Топлият въздух от време на време се раздвижва за да обсипе с червен прах всичко наоколо. От градовете, през които преминаваме с двата специално обозначени с логото на проекта микробуси,  виждаме поредица от магазинчета, разположени в приземните етажи на постройките. В тях  има всичко – злато, сребро, различни накити, всякакви подправки, екзотични плодове, сладкиши, зеленчуци, пъстри шалове, други дребни предмети, много заведения за хранене, бръснарници, каквито у нас имаше преди 30-40 години.  Всичко е отворено до късно вечерта.  Продавачите от няколко обекта обикновено са събрали столовете си на улицата пред един от тях. На масичката са неизменните чаши силен чай. Така денят им минава в  чакане на клиенти. Освен селското стопанство, за което очевидно водата като важен ресурс става все по-оскъдна, търговията  и занаятите са други основни поминъци тук.