Областният управител на Сливен, с идеята си за развитие на биволовъдството

    Биволи в България се отглеждат открай време. В началото главно за транспорт, оран и месо, впоследствие се обръща повече внимание на висококачественото мляко. От началото на миналия век броят им намалява, макар че качествата на животните се подобряват, с внасянето през 1962 г. на индийски бици от породата Мурра и проведената селекция. Създадена е породата Българска мурра, една от най-добрите в света. И макар че биволите се отглеждат сравнително лесно, кротки и непретенциозни са, броят им продължава да намалява. В Сливенска област към момента са регистрирани 182 животни, отглеждани в 11 стопанства.

   Представители на Немската биволовъдна асоциация от десет години вече  презентират проект, наречен „Биволски двор”, с идеята той да бъде осъществен в България, заради подходящите условия. Според тях все още не е заета пазарната ниша за продукти от биволовъдството, за които се знае, че отговарят на изискванията за здравословен начин на живот. Биволското месо и мляко имат ниско съдържание на холестерол, високо съдържание на витамин А и по-малко мазнини. Същата ниша е видял и областният управител на Сливен Марин Кавръков, който от известно време популяризира идеята си за развитие на биволовъдството в областта.

Г-н Кавръков, подехте инициативата да подпомагате развитието на биволовъдството в Сливенска област. Защо?

   - По няколко причини. Първо, защото се оказа, че тук имаме един много ценен вид, чиято популация намалява. Намалява включително за това, че е поставен в конкуренцията на останалата част от сектора говедовъдство, в която добивите на мляко са съвсем различни. В биволовъдството добивът е по-нисък, изискванията към млякото са специфични. За сметка на това маслеността е по-висока, а млякото и неговите производни са търсени по ред причини. Може да се каже, че крайният продукт е нестандартен, което изисква и специални грижи и регламент от страна на държавата. Понеже тях засега ги няма, стопаните на биволи не могат да издържат и се освобождават от животните. Ако продължава така, има опасност този ценен вид да влезе в Червената книга на изчезващите животни. А в същото време има много благоприятна пазарна ниша за продуктите от биволско мляко. Най-напред дори само за това, че за биволското мляко ние квоти в Европейския съюз нямаме – т.е. никой не ни ограничава да произвеждаме количество. Отделно, покрай Чернобилската катастрофа и болестта Луда крава стана известно, че биволското мляко е ценно заради естествените си свойства да остава чисто от радиоактивни елементи, а пък самите животни не боледуват от придобилата известност опасна болест. Оказва се при това, че в България е една от най-качествените популации на вида. Българският бивол малко боледува от шап. Разбра се, че в Аржентина е създадена голяма популация от биволи, и то главно с материал от България. В момента Сливенският център за селекция и репродукция, който разполата с два биволски бика, има поръчка за 500 дози семенен материал за Австралия. Трета причина, която прави вида ценен за нашите условия, е фактът, че те се гледат на малки стада, не са претенциозни и това е шанс за дребните и средните стопанства, които бяха силно ударени от реформите в земеделието. Все пак, на тях трябва да им се помогне и затова съм се заел с тази задача.