Още в 70-те години на ХІХ век, т.е. в годините на не най-късния социализъм, тръгна експрес „Сините камъни”, после наречен „Чайка” ... та до днешния ускорен влак. Когато разказвам спомени, че някога си с влак от Сливен до София се пътуваше за три и половина часа, някои не ми вярват. Хич няма да ми повярват ако прибавя, че при приближаването на всяка гара, глас от радиоточка обявяваше след колко минути ще спрем, изброяваше забележителностите на конкретното селище и допълваше времето на престоя. Макар и рядко, но ако се случеше, същият глас информираше: „Влакът спря не по разписание”.

   Трийсет години по-късно пътници от няколко влака – бързи и пътнически – седят седем часа през нощта някъде между Бургас и София, гледат как железничари пият кафе на гара Белово или някъде там и като не знаят какво става, питат медиите. Причината този път беше в автомобилна, а не в жп катастрофа, но реакцията на жепейците беше също толкова неадекватна, каквато е бивала и при инциденти с влакове.