Винаги съм се чудела, че градове като Хасково, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол и пр., са къде-къде по-озеленени от Сливен, с повече течаща вода (такова ми е впечатлението, някой ако не се съгласи, да си каже). Да речеш, че сме с по-лоши географски или климатични условия, че на растителността нещо не ѝ понася – не е тъй, ако съдя по плевелите, които си избуяват навсякъде. Ама ако погледнеш – и без градска градина останахме. И е тъй, и не е точно тъй, защото от рехавата зеленина в бившата такава, по обновената „Алея с розите“ се отива към парк „Юнак“ (и не само). Т.е. свързват се зелените зони в една по-голяма структура. Те се свързват и чрез бул. „Георги Данчев“, даже преди години си мислех, че прекрасно свързващо звено може да стане обилната тогава растителност около бившата тубболница, ама тая мечта оттече. Ако прибавим към тези две зони и една евентуална трета (тук-таме се споменава, че част от общинската сега собственост на бившите военни поделения може да бъде отделена и за растения), ето ти една доста обширна и доста зелена зона в източната част на Сливен.

   Част от тази обширна зона си е естествено озеленена – особено сега, през пролетта. С малки подобрения, успешно може да се превърне в място за разходки и отдих.

   Преди време, когато работниците доизкарваха алеята от Градската градина по ул. „Никола Фурнаджиев“ и я докараха баш до една барака, която във времето е била и ОФ-клуб, и телевизионен сервиз, и още `нам к`во си, а сега е нерегламентирана тоалетна, ги попитах защо тъй. Казаха ми „Споко, тя, алеята, ще си продължи през баира“. Направо се притесних.