Петър Волгин в www.infacto.bg и www.facebook.com

   Съвсем доскоро немалко хора от частния сектор се отнасяха с откровено презрение към държавата и към заетите в нейните структури. „Ние ви плащаме заплатите“, „ако не сме ние, ще умрете от глад“, „добре, че сме ние да произвеждаме, за да можете вие да мързелувате“.... Това са само част от репликите, отправяни към бюджетните служители. Подобно неуважително, меко казано, отношение към държавата и към всички, свързани с нея, е лесно обяснимо. Трийсет години в общественото съзнание беше насаждана мантрата, че държавното е синоним на некачествено и зле управляемо. Че талантливите избират бизнеса и т.нар. неправителствени структури, а бездарните драпат за държавна служба. И в крайна сметка мнозина повярваха в тази лъжа. Защо лъжа ли? Вземете за пример генезиса и развитието на българския бизнес, особено на едрия. Според изложената по-горе философия, колкото по-голям и успешен е един бизнес, толкова по-талантливи и, направо, гениални, са неговите собственици. Само дето практиката показва, че едрите български бизнесмени са станали такива не защото са въплъщение на иновативността, а защото са имали абсолютната подкрепа на държавата. Да, на същата тази държава, която иначе така обичат да хулят. А през последните няколко седмици наблюдаваме интересна еволюция във възгледите на презиращите държавата. Всички тези, които я наричаха „лоша“ и „ненужна“, се втурнаха към нея с надежда за спасение от коронавирусното бедствие. Оказва се, че без нейните усилия „великият“ бизнес е загубен.