Регионалният празник „Маскарадни игри“ тази година ще се проведе на 23 февруари в село Желю войвода, което за първи път е домакин на проявата. В празника ще се включат 15 кукерски групи с общо 450. Те са от три общини – Сливен, Тунджа и Стралджа. 

170 години от рождението му

   От Сливен са излязли толкова много интересни личности – и не просто с динамичен и интересен живот, а с живот, посветен на Отечеството и неговото бъдеще, че няма как да познаваме всички. Освен журналист, Илия Йовчев е станал част от историята на много новосъздадени след Освобождението културни институции, но въпреки това, за широката общественост той не е особено озвучен.

   Още по-малко щяхме да знаем за него, ако не беше си водил дневник.

   „Причината за да си пиша историята, е че имам голямо желание да зная за миналите неща, т.е. как съм ходил в Адесъ (Одеса – б.р.), в Тулча, що важно приключение ся е приключило и в кой ден; но за зла чест като не съм ся свестил по-рано, и като е нямало кой да мя побуди, аз сега не помня тъй добре много полезни неща, както ако съм ги писал; и следователно не ся ползувам толкова, както щях ако ги имах сега пред очи.

   За да не охкам и занапред за настоящето, то аз ся реших да си захвана да си пиша, ония неща, които ми ся са виждали за добри, и тъй ще захвана от излизванието си от Пловдивското училище, като ще метна кратък поглед; как съм отишал там; и едно кратко описание на него училище.“

   Дневникът Илия Йовчев е водил от 1869 г. до 31 декември 1875 г. – период, в който е пребивавал в Цариград, изминал е с кораб дългия тогава маршрут през Дарданелите, Пирея, Атина, Гибралтар, Лондон, до акостирането в Нюйоркското пристанище, който маршрут Йовчев описва подробно, ден по ден, както с най-големи подробности описва и началото на американския си период. Според изследователите, записките приключват неочаквано, с изписването на тетрадката от 236 страници и най-вероятно продължават на друга тетрадка, която е изгубена. Тази тетрадка-дневник е спасена по случайност от претопяване, а заслугата да бъде дешифрирана и предоставена на българската наука е на библиографа Иван Марков. Той дарява ръкописа на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, която го издава, придружен от обширен предговор, през 2007 г., с финансовата подкрепа на „Американска фондация за България“.

   Та – кой всъщност е Илия Йовчев? Ето само някои от опорните точки на неговото житие-битие.