Стохилядният жител

или любителският плам на борците срещу урана

   „Виладжиите да са спокойни: Няма радиационен риск от закрития уранов рудник край Сливен“ и други подобни заглавия съвсем успокоиха сливналии. Нещо повече, заплахата е отпратена някъде към други региони или в покрайнините на нашия, или пък към някой нероден още жител на Сливен, тъй като „Специалисти от Националния център по радиобиология и радиационна защита информираха областния управител, че според данните от извършените измервания, радиационният риск е 1 на 100 000 души. Те го определиха като минимален. „Сами можете да си направите преценка, като имате предвид, че населението на Сливен е под 90 хил. души“ – коментира пред журналисти Чавдар Божурски.“

   Долу-горе със същите думи повечето сливенски медии информират гражданите за резултата от изследването на Националния център по радиобиология и радиационна защита. Този същия, който, доколкото сме чували, е ангажиран четири пъти годишно да прави замервания. Не знаем дали е вярно.

   Така или иначе, в информацията има няколко положителни момента: След като през април т.г. покрай урана във водата на Хасково всяка уважаваща се медия в България се видя длъжна да пише за положението с този елемент, все пак не сме останали само с говоренето, както е по традиция. „Специалистите съобщиха още, че засега областната администрация в Сливен е единствената в страната, която е поискала информация за актуалното състояние на последиците от закрития уранодобив.“ (Е, то всички знаем доколко на управниците ни им пука за населението, ама чак пък толкоз. Аз лично си представях, че все пак някое длъжностно лице в Област Сливен получава актуалните данни.) Друг положителен момент: „Националният консултативен съвет,  в който членуват представители на няколко министерства и агенции, са приели задание за изготвянето на проект.  Конкретният график за работа ще бъде одобрен до края на годината.“ (Не се усмихвайте скептично, в някои държави така казано, върви за добра новина). И още положителни неща: Тези дейности (разбирай затваряне на отворените в момента  входове на щолни, комини и шахти) „ще бъдат извършени от държавна фирма, натоварена с ликвидацията на последиците от уранодобива“. (Това поне знаем – фирмата е „Екоинженеринг-Редки метали“ ЕООД, която от създаването си през 1998 г. досега е похарчила доста народни парици за ликвидиране на последиците от уранодобива. Дали фирматаще се върне към проекта си от 2004 година за рекултивация на сливенските рудници, според който остатъчната руда трябва да се засипе с глина, а след това – с хумус от пречиствателната станция, не знаем. Както не знаем и защо Община Сливен под управлението на кмета Йордан Лечков не е направила необходимото за реализацията на този проект.) 

Писателят Змей Горянин

ПОТОМЪКЪТ

Свързали се чума със вампир,

сътворили щастие и мир;

като минали години - ето:

депутат им станало детето.

1938 г.