Сливенската 

с У М А т О Х а

   В началото на седмицата общинското ръководство в Сливен обяви оптимизация на училищната мрежа и с това предизвика каквото предизвика.

   Характерно не само за сливенското ръководство, а за началстващите в последните години е, че се възприемат като „глас Божий“, който прогърмява над низшите твари и им дава насоката. Изглежда и не допускат роптание изотдолу, защото хич и не се постарават да аргументират спусканите заповеди.

   Та така... „Преструктурирането се налага заради изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование, според които обучението трябва да е на една смяна“, обясни кметът Стефан Радев“ (според разпространеното от общинските пиари). В Закона, разбира се, такова изискване няма и няма как да има подобно нещо в един закон. Има наредба и писмо от министерството с пожелание това да се случи... Законът, та Законът... Не се е постарала много в аргументацията чрез закона и директорката на „Социално подпомагане“ в Сливен, която, с грижа за децата, разпрати писмо те да не бъдат използвани в протестите срещу предвижданите промени. Разбира се, хич не е хубаво, че ученици от начална степен от Х СУ бяха изправени с протестни табелки, а родителите, да не споменавам учителите, се гушеха зад тях. Но пък чл. 12 от Закона за закрила на детето, цитиран в разпратеното писмо, гласи: „Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.“ Е, в този закон все пак биха могли да се открият по-подходящи текстове, обслужващи целта. Но че децата нямали право на мнениe, както управленци в сферата на образованието не се свенят да твърдят? Уважаеми демократи, въздържайте се, все пак и европейските ни партньори са тук...