Христо Комарницки

   Оттегляйки предложението си за „оптимизация“ на училищната мрежа в Сливен вчера, общинското ръководство вероятно разчиташе, че така прокламираният митинг днес няма да се състои. Е, състоя се... Защо?

   Кметът вече каза, че гражданите протестират, подведени от емоциите си. Емоциите са много, вярно, но те са толкова много заради липсата на всякаква логика в предложението, което ги предизвика.

   Изтъква се в това предложение, че размяната на сгради, вливания и преливания, е заради едносменния режим на обучение и устойчивото бъдеще на училищата. Мнозина вече правиха сметки и числата сочат, че исканите промени не водят до това – нито Трето, нито Пето училище, нито ПГИ, отивайки в Първо училище, ще могат да минат на една смяна. Единствено Езиковата гимназия може да се настани едносменно в голямата сграда на Десето училище, но всички заинтересовани са на мнение, че това разместване не е в интерес на устойчивото развитие нито на гимназията, нито на средното училище. Т.е. тази галимация, на която ще бъдат подложени половината ученици и родители в Сливен, не изпълнява афишираната цел.

   Логиката говори и друго – при намален брой ученици, уголемяването на училищата ги лишава от избор. Ако наистина се грижим за децата, би следвало да им предложим повече на брой по-малки, „бутикови“ училища.