Христо Слави Рачев

и www.ivremena.com

Свлачището България

   Няма страна, която да не познава явлението „срутище“. Кратко, понякога убийствено тупуррр…Човеците се спускат с лопати и всякакви неудобни инструменти, разчистват обвити в облаци от фини и груби прахови частици. Сетне животът продължава. Няма и следа. Когато една цяла държава тръгне по нанадолнището, а населението се премята през глава, отделни по-пъргави граждани правят цигански колелета, тогава наблюдаваме явлението „свлачище“. Все по-надолу към морското равнище отнасяйки пътя, бостана, моста, лозето. Къде с гръм и трясък, къде подмолно настъпва разпад, на това което наричаме правов ред, сигурност и въобще хубав живот. Седемдесет и четири години след последната световна война, на територията на България не са водени военни действия. Като изключим няколко бомбардировки на София, които предизвикаха значителни „срутища“ на сгради. Бил съм в корема на майка ми, уплашен и свит на кълбо и знам от личен опит, че това е страшно явление. Истинското съвременно „свлачище“ тръгна неусетно, причинено от мощната гравитационна константа на Великия Съветски Съюз. Велик е, защото е голям, зъл и непредсказуем – истинска стихия. Грамадно „свлачище“. Поради тази гравитация бузите на всички са издути на изток, сякаш страдаме от гноен гранулом. И земните океани се подуват, прииждат с приливна вълна теглени от луната и въртенето на земята. Голямата маса на Русия привлича по-дребните тела. Вече знаем, нищо, че сме бягали от час по физика, че гравитационната сила намалява с квадрата на разстоянието между двете привличащи се тела. Разумно е да се отдалечим. Нютонова физика и няма какво да се чудим. Тъкмо затова няма нито един емигрирал, засмукан или доброволно пожелал, да изживее дадения му от бога животец, там в Московията, при146 милионен народ, който напълно вцепенен от столетия, не може да каже на политическите джуджета Медведев и Путин – баста, айде сиктир. Измитайте се с милиардите си и този гнусен балет, единия носи над главата си другия до президентския пост и обратно. Всъщност в Русия емигрира един свинеподобен френски актьор. Забравих му името. Ще го забравят всички. Бил голям актьор. Какво може да е голямо на един актьор, с хистеричното му умение да прави гримаси и търпеливо изслушва нарцистичните пристъпи на режисьора. Егото, физическото тегло и двете.