Денят на артилериста

   Преди 105 години, на 11 март 1913 г., започва атаката на "непревземаемата" крепост на Одрин. Решителната победа на българската армия, извоювана с добрата артилерийска подготовка на настъплението, довежда до края на Балканската война. Затова днес отбелязваме Денят на артилериста. Години по-късно в памет на загиналите близо 500 генерали, офицери и канонири от 6-ти сливенски артилерийски полк бива построен от признателните потомци този паметник. Днес теренът около монумента е собственост на община Сливен. От всички нейни граждани зависи паметникът да се запази и достъпът до него да бъде постоянен. Това място в нашия град заслужава по-добра съдба!

Кеворк Кеворкян

в www.blitz.bg/

Пропагандата на ГЕРБ:

Нула, една Гинка ги подлуди

   Пропагандата на ГЕРБ открай време се прави съвсем небрежно, отгоре-отгоре. Като за идиоти. Това е пропаганда, подходяща за режим, който е абсолютно убеден в непогрешимостта си – и се изживява като алангле/недопечено тоталитарен. Ето сега, аферата с ЧЕЗ. Тя започна с внезапната оставка на енергийния министър. Няма нормален човек, който да не се е запитал, какво толкова е станало, че си подава оставката, нали всичко в сделката с ЧЕЗ е наред? А пък, ако не е наред, къде сте блеяли? Ясно е, че напоследък неудържимо ви влекат планове дори за Космоса – но пък чак да не обърнете внимание на сделка за компания, която веднъж /уж/ свали Падишаха от власт? Агитпроп-овете на ГЕРБ сигурно са мислили, че въпросната оставка е напълно достатъчна за публиката, понеже изначално я смятат за гламава. Вероятно, дори са очаквали ръкоплясканията й – нали й дават пример за моралност в политиката, а и изпреварват събитията. А се оказа, че са изостанали фатално от тях. Направо са ги проспали. Ако имаха акъл за пет пари, още преди месец трябваше да предложат на Падишаха да поиска – между две инициативи за Западните Балкани – пълна публичност на сделката. Но не се сетиха – и почти му отрязаха главата. Аферата се превърна в най-красивото накисване на Опекуна им досега. Има нещо натрапчиво-инфантилно във въпросното „обяснение“ за оставката – извън това, то издава и трайно, втвърдено пренебрежение към публиката.По начало, обясненията на ГЕРБ, особено когато са изговорени от Цветанов, много често са на ръба на гротескното, за логика да не говорим. И винаги се овъртолват в неща, които сякаш не са по ума им: Цветанов обяснява, какво е комунизъм – баш той; друг като него дрънка за Народния съд – славните мамини историчета; когато бесепарите напускат парламентарната зала, Гърневски /сега от ГЕРБ/ скача и казва, че без комунистите въздухът вече е чист. Обаче, когато е писал стихове за комунистическия вожд Димитров, изглежда въздухът е бил повече от чист, и това го е повредило завинаги. Вижте, не живеете сами, хората имат някаква представа за вас и за всичко останало – и извън левашката ви пропаганда. Бъдете така любезни да не ги подценявате толкова нахално. Не ритайте като свинчета мехура на майка си – ако опростя пределно метафората на поета Константин Павлов. Бойко е в драматична ситуация: направи абсолютно неочаквана, невиждана кариера, а в момента е жертва на вдетиняване в собствените си успехи. Но някой упорито тика в устата му биберона, който подхранва това вдетиняване – и той вече е пленник на непрестанното говорене. Да не говорим, че цялата пропаганда на ГЕРБ, избъбряна от двама-трима опълченци, които се изживяват като Боримечки, практически подрива устоите на Падишаха, нищо повече. Говорят, подават си оставките, изобщо – наси.ат се всякак, а накрая той трябва да обяснява. И при разправията около Истанбулската конвенция, мършавите му Боримечки нищо не постигнаха, обаче бяха пределно арогантни. И въвлякоха Падишаха в подобие на Сталинградската битка, напълно излишно. Само дето не му казаха, че са му възложили ролята на фелдмаршал Паулус. Дори Румяна Б., тежката артилерия на пропагандното им глуполене / това е дума на проф. Иван Славов/ просташки нападна публиката – а на всички беше ясно, че това е пак за сметка на Бойко. При тия обстоятелства не може да се очаква, че публиката ще му прости – защото тя него брои, не цацата край него, колкото и да се сили тя. Накрая Падишаха заяви, че ще оттеглят Конвенцията – Паулус предаде колана си. Непрекъснато все нещо излиза на повърхността, все нещо се уточнява, и най-често опровергава – и все едно, че нищо не се е случило. Защо подценявате толкова нахално публиката? Най-пресният пример: фиаското на Цачева при срещата й с представители на протестиращите надзиратели. За животни ли ги мислите – та се отнасяте с тях като към хора-втора употреба? Те ви казват, че не живеят в Европа, че ги гнети свиреп недоимък, че са на предела на търпението си – а Цецка излиза и ги кани на среща в кабинета си, колкото да не пропусне да им покаже коравосърдечието си.