Генерал Кольо Милев направи лъвски скок, за да се озове в новия парламент. Той прелетя от незавидното 9-о място до избираемото 2-ро в листата на БСП за Сливен. Така бившият кмет стана депутат напук на сметките на някои свои съпартийци. Милев винаги се е славел с трудоспособност и хъс, на който могат да завидят мнозина. Никой така и не разбра защо доскорошният кмет на БСП бе оставен първоначално на 10-о място, а впоследствие на 9-о място в червената листа. Всеки друг би се разсърдил и дори хвърлил бумагите на кандидат-депутат. Милев обаче преглътна гласуването на неговите другари в БСП. И не каза дори гък пред широката общественост. Веднага обаче започна да работи така, както само той може. Всъщност влизането на генерала в парламента е заслуга преди всичко на запасното воинство в Сливен. Градът под Сините камъни е известен с многото си бивши военни. Именно те застанаха зад Милев. Малцина знаят, че на практика генералът имаше отделен свой щаб. В деня на избора пък се оказа, че има застъпници във всяка една секция. Зад генерала застанаха и повечето патриотични организации под Сините камъни, което спомогна гласовете на голяма част от родолюбците да отидат именно към БСП и в частност за Кольо Милев. Оказа се обаче, че той получава гласове не само в града, където са разположени военните, но и по селата и останалите общини на областта. На практика Кольо Милев успя да надвие своите конкуренти с множество срещи, много ръкостискания, но и с авторитета, който си изгради като кмет в продължение на 4 години. В Сливен отдавна се знае, че той започва деня си още в 7 сутринта с проверки на възложени задачи и срещи с хора. Именно затова досегашната му деятелност като общински съветник сякаш не му бе по мярка. Липсваше му оперативността, която дава мястото в изпълнителната власт. Зад него застанаха голяма част и от ловците в Сливенско. Изявен авджия, след като напусна кметския стол, генералът оглави ловно-рибарското дружество в Сливен. Това е любимото ми хоби, което считам, че вече е част от мен. Там намирам разтуха и почивка, защото само истински хора могат да бъдат ловци, споделя генералът от резерва. Той се чувства на място в компанията на своите приятели ловци, с които всеки уикенд е в гората. През последната година Милев успя да разнообрази и стопанството за кеклици край Сливен.