Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 40 посетители в сайта
Дахер Ламот с www.glasove.com
Сирия като антиутопия за България
Много хора по широкия свят все още смятат, че перото е по-остро от меча. Дали това е така, не съм убеден, но понеже съм въоръжен само с перо, или по-точно с модерната му цифрова версия – клавиатурата, нямам друг избор, освен да ползвам нея и да се опитам да опиша болката на милиони сирийци. А и не само тяхната. Това е глобален проблем и може да засегне всяка нация, която има собствени интереси.
За да ме разберете, ще се опитам да трансферирам експериментално конфликта тук, на българска земя, като прехвърля всички аналози от сирийската действителност. Ще ползвам едно от най-силните оръжия на литературата. Антиутопията. Не съм Джордж Оруел, нито Замятин или Войнович, нито Бредбъри или Хъксли, но техните произведения са оставили сериозен отпечатък в мен и затова днес се обръщам към тях.
Нека си представим, че сме си построили автомобил на времето като онзи DeLorean от филма „Завръщане в бъдещето”. Стегнете си коланите, защото ще се прехвърлим през десетилетията и ще се озовем в България, годината е 2084. Хванали сме една от многото алтернативни времеви нишки, само една от възможните реалности, която поне аз не искам да се случи.
Представете си, че в Източна България, около Хасково, та чак до Бургас и на юг към Турция до Истанбул, са открити огромни находища на газ и петрол. Нещо като Левантийските находища между Сирия и Израел. Нашите политици се облизват, но проектът ще струва милиарди долари и трябват инвеститори. Веднага се появяват американски такива с техни проектанти. От турска страна обаче са крайно недоволни и поставят условия на САЩ, заплашват да затворят американските бази.
Любослава Русева в www.reduta.bg:
Една Prada надменност, цял Dior неуважение
Въпросът колко дявола могат да се съберат на върха на една игла се оказа далеч по-лесен от загадката, пред която българската общественост си бие главата вече близо седмица. А именно: колко маркови чанти има Лиляна Павлова и на каква обща стойност са те? Още: с какви пари ги е купила и въобще редно ли е да си купува класически модел на Chanel за около 5000 евро, както и Prada за 3700? И накрая: ако „шармантният Dior“ е на цена, с която пиарката на БСП приравнява цената на личната си кола, то тогава колко коли струват роклите на Корнелия Нинова от Max Mara?

Докато продължавате да умувате над тези фундаментални въпроси, ще ви разкажа за последствията от два подобни скандала:
В Дания предстоят избори. Действащият премиер е смятан за сигурен победител до самото навечерие на вота, когато срещу него е изваден компромат – купил е скъпо палто на съпругата си, вероятно с държавни пари. Става дума за недоразумение, но то изстрелва неговата конкурентка Бригите Ниборг на върха. Резултатът е: вярната съпруга и любяща майка на две деца неочаквано за всички става министър-председател на Дания.
Хайде, скандалът с марковото палтенце е художествена измислица – с него започва сериалът „Правителството“. Но докато той се снима, в съседна Швеция все още не е заглъхнала една съвсем истинска афера:
През 1995 г., тъкмо когато се подготвя да наследи на премиерския пост оттеглящия се в оставка председател на Социалдемократическата партия Ингвар Карлсон, зам.-министърката на икономиката Мона Сахлин си позволява да напазарува със служебна кредитна карта. Покупките са… два пакета памперси, една възглавничка за детска количка и шоколад „Тоблерон“, но тъкмо те са причината блестящата до този момент политическа кариера на младата и амбициозна жена да се провали с гръм и трясък. Двата вечерни вестника Aftonbladet и Expressen пишат: „Чашата на търпението преля!“ и „Писна ни от Мона!“ Шведите, които са известни със своята непримиримост към корупцията и политическата надменност, я принуждават не само да върне скромната сума в хазната, но и да подаде оставка. Всички са единодушни: „Онези, които си позволяват да се разпореждат в своя полза с парите на данъкоплатците, без значение дали са 100 или 100 000 крони, трябва да понесат отговорност.“
В изложбата с подбрани творби на художника Евгени Вълев, която все още е в галерия „Йордан Кювлиев“, има и един исторически календар, който малцина са виждали. Календар със сливенските заслужили личности, родени или свързали се с определена дата, на значимите за Сливен събития, случили се в последните две столетия. Трудната работа по събирането и подреждането на информацията е извършена от напусналия ни вече учител-историк Иван Иванов, оформлението е на Евгени Вълев. Календарът е издаден през 2000 г., с идеята да пренесе в новия век паметта за отминалото. В него двамата автори са вложили доста труд. Той е от типа на т.н. вечни календари, тъй като има показалец, който се премества в началото на всяка година.
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?