Калояновци, които искали да си показват гробницата...

Ей я, да си я показват на снимка

   В началото на тази пролет екип специалисти от БАН обиколи Сливенско в работата си по проект, свързан с тракийската култура. И за пореден път обясни (общо взето на хора, които са напълно наясно с това), че тракийската гробница край село Калояново би могла да стане атрактивен обект на културно-историческия туризъм.

   Покрай посещението на учените, жителите на сливенското село също се присетиха, че сред къщите им има такова нещо и подновиха оплакванията си, че техните деца и внуци не са виждали тази забележителност, отделно, дето биха могли да се фукат пред гостите си, че и те имат какво да покажат... И решили да направят искане пред общинското ръководство: обещаваното от петдесет и кусур години насам експониране на гробницата да се случи. Само че, дори и случването на писмото им се оказало трудно. „Кметицата не иска да свика общоселско събрание, на което да приемем писмото“ – оплакаха се някои. „Никой никому не може да забрани да пише писмо“ – каза по телефона кметицата Стоянка Черкезова. (И е права.) Според нея, една „по-активна“ госпожа обикаляла селото, в събиране на подписи. Тя, като кмет, естествено вече уведомила общинското ръководство за исканията на съселяните, от което й отговорили: „Добре, ще направим проект...“

   След Освобождението на България през 1878 г., едновременно с полагане основите на гражданското управление в Източна Румелия, се поставя началото на организираното физкултурно и спортно движение.

   В началото проявите в това отношение се свързват  със създаването на гимнастически стрелкови дружества, които са прикрита форма на създаване на национална гвардия в Областта. Едно от първите създадени в Източна Румелия дружества е народното гимнастическо дружество „Лев“ в  град Сливен.