Никога центърът на София не е бил толкова безлюден. Не защото няма коли, а защото няма хора.

   Виждала съм протестите през 1989-90-та, през 1997 г. и по-сетне, в началото на настоящия век, когато улиците бъкаха от хора – не само вечер, но и през деня. Сегашното не е заради жегата, по-скоро ще да е заради Ковид-а – че то аслъ кой по принцип ходи из центъра на столицата ни, освен туристи, любопитни провинциалисти и един-двама вмирисани псевдоинтелектуалци. Туристи няма, провинциалистите се въздържат, че карантина е, а и учрежденията работят само на ужким, а пък интелектуалците нямат вече дори за пиячка.

   И хоп, около Царя Освободителя – плътна група хора. Викам си, пробив – една група може да е, ама са дошли туристите. Ядец – то било протестиращи туроператори. И защо около опашката на коня протестират, не ми е ясно. То не че в Народното събрание отсреща, в министерството им и пр. има кой да откликне, ама... 

   Пред Алма матер се веят черни знамена, палатките отпред и тези на Орлов мост са тихи, отпочиват в очакването на журналисти (вчера беше жега, днес дъжд, ама протестиращите са твърдо зад лозунгите си). Абе, дъжд, пек, жега е... пече се нещо.

Йорданка Раданчева