Демир баба теке е в центъра на Лудогорието, в падина – извивка на каньона на река Крапинец, край карстов извор, в рамките на историко-археологическия резерват Сборяново и е в близост до най-известния му обект, Свещарската гробница. Само че текето много по-отдавна е обявено за национален паметник на културата – един от първите, още през 1927 г. Оценена е забележителната му архитектура и степен на запазеност, съчетани с красивата природа и смятания за лековит извор.

   Макар че обектът навсякъде върви като теке (комплекс от сгради, мюсюлмански манастир), останала е само една къща, очевидно от по-късните (в която има малък музей), а джамията и имаретът (благотворително заведение) са разрушени. Ценната сграда е тюрбето – гробница на алианския светец, оставил името и добрите си дела тук. Запазената постройка е седмоъгълна сграда с купол и квадратно предверие, зидарията е с огромни квадри от местен пясъчник. Според османски писмени документи, строена е в годините 1612 – 1617. В средата е саркофагът на светеца, затрупан от дарения на поклонниците. (Според местен човек, извадените мощи отдавна са изгубени някъде – май като костите на Левски, по време на бомбандировките над София.)  

   Както навсякъде по нашите земи, текето е върху свещените земи на траки (част от жертвените камъни са в стените на тюрбето), християни, които тук са почитали и св. Георги, а и сега почитат пророк Илия. И на днешните хора не им пука кой от коя религия е, и в неделния ден в комплекса и на поляните край него гъмжи от народ.

  И все повече се убеждавам, че в Сливенско сме най-назад в социализирането на паметниците на културата – сравнено не с чужбина, а с други региони на България. Защото в региона имаме подобно теке, с прекрасно запазено тюрбе – същата седемстенна сграда, малко по-малка, но от мрамор, не в падина, а на връх Свети Илия – гробницата на овчаря Муса, станал известен като бекташийския духовник и ислямски светец Кадемли баба султан. Може би малко по-ранно – средата на 16 век, с останки от същите култови сгради наоколо, със свещен извор в подножието на хълма. Също тъй обявено за паметник с национално значение (1956 г.) Виж повече ТУК. Казват, че в близкото минало около това култово още от тракийско време място все още се събирали християни и мюсюлмани, но вече не е така. Изоставено, запуснато, разрушкано от иманярите – умряло, както впрочем и съседното му село Графитово.

   Ще спомена само, че алевитските текета са символ на религиозната толерантност по нашите земи. Наследили езически оброчища и християнски свети места, за разлика от правоверния ислям, те онагледяват мирогледа на алианите – смесица от мохамеданска мистика, староирански дуализъм и християнски вярвания.

  Йорданка Раданчева

Кадемли баба теке