Изразът „Праха е драха" научихме още в България, нàпреко на писанията в интернет, че цените в Прага били като в София. Не знаех, че чехите нямат звука „г" в езика си, ама така било. То пък един език – особено, като имате предвид, че го говорят бързо-бързо, без да си поемат дъх. Виж, надписите им по́ се разбират.

   Колкото до цените – може и да не сме доразбрали, защото когато си за няколко дни в Прага, няма как да излезеш много от туристическите места, където всичко е тройно. Но пък и писанията на нашенски туристи в Интернет обикновено са отпреди година-две, а за това време цените са се придвижили с космическа скорост. Ясно накъде. И причината не е само в Ковид-а, както евроатлантически коректно го обясняват екскурзоводите. По техните думи, след тази гад, социалната им система пъшкала, ама си мисля, че може и да е от мигрантите, които доста са изпъстрили белезникавите пражани, а най-паче от отлива на руски газ по тръбите.

   А Прага си е красива. Най-вече благодарение на Хитлер, който имал големи планове за нея и затова решил да не я бомбардира. Също толкова благодарение и на чешката гилдия на архитектите, от която било невъзможно да изкопчиш разрешение за събаряне на стара сграда. Затова сега всички туристи ходят из Прага навирили глава нагоре, защото покриви, фронтони, корнизи и прочее елементи в горната част на сградите са отрупани със скулптури, скулптурни орнаменти и прочее финтифлюшки, често позлатени. Да се чудиш кога са ги дялкали всичките тези статуи, но за десетина века нещата се понатрупват... 

   Казах по-горе „евроатлантически коректно“, а не убедено, поне усетих лек скептицизъм – е, може би по-лек от този у българите, но определено го има. В делничните дни местните тичат към работните си места, докато туристи и мигранти пълнят Staroměstské náměstí и Václavské námesti (Староместкия и Вацлавския площад), Prazsky hrad (Пражкия замък) и всички по-забележителни места, включително „U Kalicha“ („При чашата“) – кръчмата, която се смята за любимата на Ярослав Хашек и вече една от многото „При Швейк“ по цял свят. Тя е доста отдалечена от центъра, но стените ѝ са изпъстрени с надписи на пребивавалите туристи. Голяма част от тях са на руски, но обикновено завършват със „Слава Українi“, т.е. доста украински патриоти са се борили за родината си тук. 

   А площадите са вече с Великденска украса, защото тази година католическият Великден е доста по-рано от нашия – на 31 март. Старое место пращи от народ, който пие бира, яде наденички, колено (печено свинско джоланче), Trdelnik или коминчета по нашему (тесто, навъртяно на шиш и поомазано после с каквото ви дойде наум) – и всичкото това се пече под погледа на Ян Хус, който също се пече на кладата си и гледа към тоя народ от паметника, мислейки си... Всъщност, не знам какво си мисли.

Йорданка Раданчева