Ликия, „страната Лукка“, както е известна в хититските документи от второто хилядолетие пр. Хр., е обхващала територия в югозападна Мала Азия, т.е. днешните турски вилаети Анталия, Мугла и Бурдур. Останала е в световната история най-вече с многобройните, изсечени в скалите гробници и огромни каменни саркофази, издигнати на високи стълбове, а също и с оставените надписи по тези гробни съоръжения с азбучно писмо, сходно с гръцкото. Болшинството от надписите и паметниците на погребалната култура са от V–ІV в. пр. Хр., по което време Ликия е част от Персийската империя на Ахеменидите, но местните сатрапи управляват като самостоятелни владетели – династи.

   Скалните гробници и саркофазите са струпани около днешните градове Лимира и Мира, в античните Ксантос и Летоон, но ние посещаваме може би най-достъпните – тези в скалите над Фетие, който е потроен върху античния Телмесос. Малко се знае за ликийците, но е ясно поне това, че за тях смъртта е ново начало. Убедени, че митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, те се стремели гробниците им да бъдат възможно най-високо в скалите и да са най-близо по форма до домовете им. Релефите в скалния масив наподобяват фасадите на някогашните къщи и храмове. Разбира се, както къщите, така и гробниците се делят на по-бедни и по-богати. Най-високо над града на живите и най-голяма е гробницата на сатрапа Аминта, под нея има и по-големи, и малки. В по-големите се вижда ложе за поне трима човека, разбира се и за гробни дарове. В миналото гробниците са били затворени, но отдавна зеят, тъй като са ограбени още в древността и доограбени от англичаните. Но дори и празни, гробниците на Ликия заслужават да им хвърлите един поглед.

  Йорданка Раданчева