Като Неутзикон, споменатата от Никита Хониат крепост, я идентифицира Константин Иречек. Намира се на едно от разклоненията на Североизточните Родопи, западно от село Мезек и на километър северно от гръцката граница. Според по-късните проучвания, изградена е през XI – XII век, по времето на  император Алексий I Комнин като византийско укрепление (и неясно дали върху по-стар градеж). По това време през подвластните български земи от север империята нападат нормани, печенеги, кумани. Заради терена северната страна на крепостта е по-трудно достъпна и от деветте общо кули само една е на север (една на източната и две на западната стена), а многото кули (пет на брой) са струпани на южната страна на крепостта, така че тя вероятно е била много добра за отбраната и на Второто българско царство. 

   Това е една от най-добре запазените средновековни крепости не само в Родопите. Както и при много други, разрушаването ѝ става не толкова по време на османското нашествие, а доста по-късно. Неправилният четириъгълник с размери 110/60 м от ломени камъни и тухлени пояси е пазел зъберите си чак до 1900 г. Тогава (когато този край е още в Османската империя) от там са вземани камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.

   Няколкократната намеса по частично възстановяване и консервация тук, за разлика от други наши обекти, е доста удачна и ненатрапваща се.

Йорданка Раданчева