Месец декември 1878 г. е белязан с едни от най-жестоките изпитания за жителите на проспериращия възрожденски Сливен. За да се опази от набези и жестокости на войскари и използващи военното положение разбойници, българското население напуска града и да търси укритие и спасение в околностите над него. Свободата е близо, проблемът е да я доживеят.

   Пръв в Сливен на 5 януари пристига Панайот Хитов с голямата новина за приближаващата руска армия, на другия ден в града влиза и Желю войвода. На 17 януари (4 януари по стария стил ) 1878 г. жителите посрещат освободителните части на пехотата от 26-та руска дивизия. Съвзели се от уплахата, хората слизат в града и решават да организират тържествено посрещане на освободителите в местността "Харамиите". Митрополит Серафим е избран да изпълнява длъжността кмет и да поеме грижите за реда. Издигат арка, под която посрещат войниците на генерал Делингсхаузен. Сред тържествено носещите хоругвите е поетът на България даскал Добри Чинтулов. Сляп, треперещ от вълнение той произнася приветствено слово, събрало в едно любовта и благодарността към освободителите: “Ваше превъзходителство, накрая Господ Бог чу молбите на своите раби. Надеждите и очакванията на българския народ се осъществяват. Няма вече нечувани и раздиращи свирепства, няма гнет, няма никакъв страх. Ние вече сме хора свободни и виждаме пред себе си свободолюбието и победоносното войнство. Елате, елате, така дългоочаквани гости! Пристъпете със смела крачка в нашия град! Неговото население, измъчвано от тежките страдания, със сълзи на очи ви чака, с отворени обятия."

   136 години по-късно ценим ли свободата си? Вече сме осъзнали, че тя е голяма отговорност и въпреки това – зарадвайте й се, поне днес…