П Р О Г Р А М А

13 октомври /понеделник/

 Есенен театрален салон 

19.00 ч., голяма зала на ДТ „Стефан Киров“ 

„Елизабет или кралицата девственица“ –

постановка на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Билети на касата на ДТ „Стефан Киров“

14 – 17 октомври 

VII Международен фестивал на изкуствата „Магията на вятъра“

 /по програма/

15 октомври /сряда/ 

18.30 ч., зала „Сливен“ 

Концерт на Симфоничен оркестър – Сливен. Откриване на сезона.

Диригент: Симон Павлов

Солист: Маргарита Илиева – пиано

Билети на касата на зала „Сливен“

16 октомври /четвъртък/ 

Есенен театрален салон 

19.00 ч., камерна зала на ДТ „Стефан Киров" 

„Гневът на Ахил" –

премиера на Драматичен театър „Стефан Киров"

Билети на касата на ДТ „Стефан Киров"

17 октомври /петък/

 11.00 ч., зала „Сливен" 

Промоция на специалности „Медицинска сестра" и „Акушерка"

на Филиал Сливен към Медицинския университет „Д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна

17.30 ч., зала „Май" 

Представяне на II част на алманаха „Ние, медиците“ от доц. д-р Мария Тодорова и д-р Иван Трифонов, реализирана с подкрепата на Общински фонд „Култура“

18 – 19 октомври 

храм „Св. Богородица" 

Фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенец" 

/по програма/

   Незагубена битка и калпава дипломация – поне в новата българска история е така. Което означава, че успехите ги носят „простите“ българи, неуспехите – т.н. „елит“. А българският елит в цялостта си, да си го кажем направо, е от екскрементите на обществото – неуспели бизнесмени, станали политикани, „хора от кариерата“, наложници и обикновени проститутки, които управляват някой министър, до откровени крадци и разбойници. Хората от изградилата се в годините на чуждото владичество успешна класа рядко се впускат в политиката на свободна България. (Обърнете се и към днешните управници и пребройте колцина са доказани специалисти или успешни бизнемени. За натрапваните ни от телевизиите „елитни“ дами пък няма и да споменавам...) Та, като наблюдавам от низините живота, чини ми се, че пак ние, простите, сме поели по верния път да се върнем там, откъдето сме били прокудени, заради нескопосните си управници.

   Скиторейки из турска Тракия, Странджа и по крайбрежието на юг от Резово, почвам да си мисля, че ние бавно се връщаме. За Одрин и Лозенград е ясно – сред уличните тълпи българската реч си звучи омайна, па макар и не твърде сладка. И не е, според мен, водеща идеята за евтин пазар, особено откакто цените от двете страни на границата почти се изравниха. Ако е така, кирията на Киро няма да излезе – дадѐ 50 лв. за пътни, направи икономия от покупки за 30 лв. Не – по-скоро е да мръдне до място, което някак си му е близко, познато от недалечното минало, нашенско, балканско – и с шаренията, и с боклучавостта тук-таме, и без необходимостта да говориш английки. Но установявам, че българите вече са открили и по-неразработената част от турския плажен туризъм – Черноморския. Не знам защо е по-неразработена, след като тези огромни пясъчни плажове са далеч над егейските и средиземноморските с камъните и по-неприятното море – дали заради по-краткия сезон, дали заради граничната зона... То затова и няма пряк път от Резово до Бегендик (някога се е казвало Свети Стефан) и оттам нататък до турските черноморски градчета и села. Чета, че бил предвиден за строеж. Дано турската страна поеме инициативата, че от наша не знам кога. Защото турското правителство вече строи магистрали към Мидия и още по-оживената като курорт Инеада. (И двете градчета са с по 2-3000 жители, но лятно време са с по 30 000.) А да пътуваш през горите на Странджа, дори и по сегашните пътища, си е удоволствие. (И тук има струпани масиви с отсечени дървета покрай пътя, но няма олисели места – явно се сече подборно.) А новопостроените пътища там само ни напомнят, че в България отдавна няма пътни строители.