„През януари 2025 г. в област Сливен са функционирали 39 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 693 стаи и 1 443 легла в тях. В сравнение с януари 2024 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява със 7.1%. 

   Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2025 г. е 4 980, или с 19.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 4 192 нощувки, а чуждите – 788.

.................

   Общата заетост на леглата в местата за настаняване през януари 2025 г. е 11.4% и е намаляла с 2.2 процентни пункта в сравнение с януари 2024 година.

................."

   Това е извадка от последната статистика за хотелите и местата за настаняване в Сливен, която намерих. Общинските съветници следва да преценят има ли Сливен потребност от още един хотел в парк „Юнак“, на 200 м от съществуващия – и следва ли да предпочетат желанието на един човек пред желанието на съгражданите си. От пресконференцията по повод предстоящото утре заседание на Общинския съвет става ясно, че общинското ръководство се притеснява дето общинският терен се разпокъсва от частния малък парцел на бъдещия инвеститор в хотел. Ами да се разпокъсва – нека собственикът го огради и да си прави в него каквото си е наумил – само че тогава той следва да се съобразява с терена, а не теренът с него. А общината да си оправя хълма по предназначение – дендрариум и зоокът. Първото е почти готово (не и след като хотелът иска да е върху най-озеленената понастоящем част в периферията на хълма), за осъществяемостта на второто имам съмнения.

  А гражданите са притеснени не толкова, че някой искал да строи нещо, а от лесното префасониране на земята от публична общинска в частна общинска, което я прави продаваема. Щото след време собственикът може да прецени, че е добре до хотела да има игрална зала, фитнес салон, салон за красота или каквото му дойде наум...

   Смятам се за толерантен човек (Ако някой не е съгласен, да ме опровергава.) Разбирам, че човек е обременен от много фактори. Най-толерираният от мен доскоро бе фамилната обремененост с история – в смисъл, длъжен си, едва ли не, да следваш линията на кръвта, завета на дедите, да спастряш наследството, което са ти оставили. Затова и разбирам защо ако дядо ти е имал фабрика и са я национализирали, ще презираш ентусиазираните строители на Хаинбоаз и Димитровград, защо ако е бил царски офицер ще харесваш Симеон Сакскобургготски и ще мразиш „зелените чорапи“, защо ако прадядо ти е бил министър в правителството на Мушанов, ще презираш Тодор Живков или ако е бил партизанин, ще мразиш тези, дето са поругали паметната му плоча. Това разбирам.

   По-трудно разбираемо е другото – да се въртиш според изгодата. Разбирам го в случай, че си дребен чиновник и трябва да запазиш мизерната си заплата. Но да търсиш място сред каймака на обществото (финансовия най-вече) като предаваш заветите на дядовци, родители и собствените си изразявани до вчера възгледи, не е сред ценностите, които следва да се толерират. Оставям настрана Гого Лозанов. Има по-страшни неща.