Норайр Арам Нурикян е бивш състезател по вдигане на тежести, треньор, двукратен олимпийски шампион. Роден е на 26 юли 1948 г. в Сливен. Учи в Техникума по текстил в родния си град и първоначално тренира баскетбол. За щангите е открит от Иван Абаджиев (1965). Студент във ВИФ (1967) и състезател на ДФС „Академик“ (София) в категория до 60 кг.

   Нурикян печели първия олимпийски медал за българските щанги на летните олимпийски игри в Мюнхен (1972), когато става шампион. От 1975 г. се състезава в категория до 56 кг и печели втора олимпийска титла на летните олимпийски игри в Монреал (1976). Той е единственият български щангист с две олимпийски титли. В същите години и градове (Мюнхен и Монреал) става световен шампион, а в Берлин през 1976-а – и европейски шампион. Притежател е на 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови медала, на четири световни рекорда за мъже, както и на стотици други в отделните движения и възрастови групи.

   След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Като треньор Нурикян има 4 медала (1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов) от олимпиадата в Барселона през 1992-ра. Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004). Вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005).

   Норайр Нурикян е носител на званието „Герой на социалистическия труд“ и на ордените „Георги Димитров“ и „Стара планина“ I степен (2008) за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта. Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор, той е и почетен гражданин на Сливен. През 1994 година е приет в Залата на славата на Международната федерация по вдигане на тежести.

   Прочутият ни съгражданин-спортист се оказва човек, с когото се говори леко и приятно. При него няма следи от звездомания, напротив, има голяма доза самоирония и чувство за хумор, насочен най-често пак към него самия. Все още  е такъв жив и нетърпелив, какъвто го описват съотборниците му от времето на активна състезателна дейност. Обиколил света, Норайр Нурикян е останал и сливналия повече, отколкото мнозина от живеещите днес в града.

   – Г-н Нурикян, определят Ви като „железен“ човек. Доколкото съм чела, в рода Ви има и други силни хора – баща Ви например...

   – Какво значи силен човек – баща ми беше дребен на ръст като мен, беше хлебар, работеше цял ден, не е спортувал... Но беше силен, да, защото си спомням, че като правехме къщата в Сливен, аз, който вече бях спортист, като носех тухли с количката, се изморявах след втория-третия курс, а той си работеше равномерно, без да спира. Беше свикнал на физически труд.

   – В кой квартал беше къщата Ви?

   – Близо до центъра, към улица „Раковска“.

   – Арменците са известни с това, че са по „тънките“ занаяти – занимават се с култура, изкуство, часовникарство, златарство – Вие май сте изключение...

   – Ха-ха – има още един герой на труда, миньор от Перник... Въпреки вица, че арменец миньор няма... Запознахме се с него навремето на една сбирка по арменска линия... А иначе спортисти в България има и други от арменския етнос.

   Непосилната лекота на комисийната (не комисионната) логика остана непонятна за гражданите. Става въпрос за комисията, която се събра втори път, за да провери дали теренът около Алпийския дом в Сливен отговаря на изискванията за защитена територия. Това стана по сигнал на гражданите за неверни „експертни“ заключения, след като на 23 януари тази междуведомствена комисия по Закона за защитените територии се събра спешно, за да удовлетвори собственика на сградата на т.н. шато „Алпиа“ и да му даде прилежащата заградена около нея територия, която като част от ПП „Сините камъни“ е публична държавна собственост.