Едно малко и подредено село, център на община, наред с другите си забележителности си има и експонирана по проект крепост – „Топлица“ или „Свети дух“, както се казва и местността почти в центъра на Минерални бани (Хасковски минерални бани е уточнението, което обикновено придружава името на селището).

   Съществувала от II до XIV век, специалистите различават в нея четири строителни периода. Преживяла ударите на готи и на Византия, тя е преправяна винаги върху старите основи, така че планът ѝ не е променян. Стените, с дебелина два метра, следват естествените очертания на хълма. Само дето през римската епоха се е строило с прецизно издялани квадри, през III – IV век – с ломен камък, изравняван с тухли, а по-късно е изграждана с обикновен речен камък. Ако сега трябваше да я градим, щяхме да го правим с итонг.

   Все пак, крепостта е доста сполучливо (за разлика от други) консервирана, като ясно, но ненатрапчиво е отделен новия от стария градеж, алеите из нея и около нея са перфектни с каменните си плочи, за разлика от модерната недомислица да се насипват с чакъл. Обособени са много места за почивка – беседки и пейки, има сянка, а всяка събота на източната крепостна стена може да се гледа мултимедийно светлинно шоу.

   В хода на преустройванията, четирите големи правоъгълни защитни кули накрая са превърнати в укрепени жилища, а иначе в крепостта е имало и жилище на феодала, и водохранилище, казармени, стопански и  складови помещения, заради което е намерен и богат археологически материал – селскостопански оръдия, съдове, оръжия, монети – 163 на брой, сред които и три златни. Да се чуди човек как предшествениците ни така с лека ръка са пилеели парите си... 

Николай Милчев 

  Това ли трябваше да видя в края на годината?

   Да видя как изчезнали от себе си и плюли върху всичко, което вчера са боготворели, хора ръкопляскат на Делян Пеевски и го избират за ново божество?

И Елена Йончева между тях. Вярно, малко си кривеше главата – да не я снима камерата, и ръкопляскаше с половин ентусиазъм, но беше там. Язък за барута и язък за надеждите. Така я харесвах и така ѝ вярвах. Мислех, че поне тя не е боклук.

Но парите позлатяват всичко – дори и боклука, дори най-дебелия и миризлив боклук.

   Това ли трябваше да видя в края на 2024 година? – Как Йордан Цонев – и той, е открил Новото начало и тръгва по пътя на светлото бъдеще на държавата?

   Слаба ракия се оказахме ние, българите. Слаба ракия сме били и по турско, и по царско време, слаба ракия и по време на комунизма, слаба ракия и сега.

   Оня ден слушах случайно речи на Тодор Живков. Умрях от срам. Не знам какъв държавник е бил, сигурно е бил някакъв държавник, но много често изявите му бяха за смях. Така беше и с голяма част от тогавашните партийни ръководители. Малцина имаха ум в главите си. Повечето бяха подмазвачи и глупаци.

И най-големият глупак винаги съм бил аз.