Тръмп беше последната голяма преграда пред света на неокомунизма. Сега преградата падна

   Неокомунизмът трябва да бъде описан и разобличен, защото наскоро победи в най-силната страна – в САЩ. Победи, естествено с гигантски измами, както винаги побеждаваха класическите комунисти в миналото. /Те побеждаваха и с убийства на десетки милиони хора/. Неокомунистите, освен, че спечелиха президентството  с колосални измами против ленивите и наивни консерватори в САЩ, владеят и най-голямата икономическа структура в света – ЕС. Това е обезкуражаващо, но мисля, че ние, ДЕСНИТЕ в света, имаме още възможности. 

   Почина Камен Чанев – съгражданинът ни, който утвърждаваше българската певческа слава по света. Преди да ни го отнеме коварният вирус, той успя да изпълни една от мечтите си – да изпее „Отело“. Трудно произведение, изискващо певци с високо майсторство. Само преди двайсет дни Старозагорската опера представи с голям успех операта, с Камен Чанев в ролята на Отело и неговата спътница Таня Иванова, в ролята на Дездемона. Поредният бисер в огърлицата на изпълненията на Камен, предизвикващи аплаузи по световните сцени. Поклон!

   Публикувам тук интервюто, направено с Камен Чанев през месец април тази година, за подготвяната втора книга „Сливналии“.

   Камен Чанев е роден на 27 август 1964 г. в Сливен. Завършва гимназията с преподаване на западни езици „Захари Стоянов“ в родния си град, а през 1991 г. – и Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. През 1992 г. постъпва в Музикалната академия „Борис Христов“ в Рим. Две години по-късно, през 1994 г., печели Международния конкурс „Юси Бьорлинг“ в Швеция. 

   Оперният дебют на Камен Чанев е на сцената на Софийската опера и балет като Херцогът на Мантуа в „Риголето“. Оттам насетне следват изявите му в  основния теноров репертоар в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Пътят му минава през Пражката опера в Чехия, Националната опера на Унгария в Будапеща, Виенската Щатсопера, „Арена ди Верона“, „Театро Ла Фениче“ във Венеция, Берлинската Дойче опера, „Театро Лицео“ в Барселона, Римската опера, Вашингтонската опера и още световни оперни театри. 

   Камен Чанев е носител на международни награди, както и на наградата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ за 2018 г. Той е почетен гражданин на Сливен. 

   Неприятната ситуация с всеобщата, почти световна карантина през пролетта на 2020 г., наложена във връзка с вирусно заболяване, може би пък благоприятства успешната ми връзка – индиректна, разбира се, с помощта на съвременните комуникационни средства – с Камен Чанев. Тази принудителна уседналост, която го заварва не в жилището му във Виена, а в старозагорския апартамент на неговата спътница в живота, оперната прима Таня Иванова, му дава и малко повече време за дълги разговори. Ако не бяха възбраните, Камен Чанев трябваше да е в Рига, за постановка на „Турандот”, след което да отлети за Япония, за голям концерт с Александрина Пендачанска. 

   „Най-успешният български тенор с международна кариера” – така го определят специалисти и журналисти, които отблизо следят неговия път. Почти всяка седмица той лети към различна точка от земното кълбо, стъпва на различни оперни сцени, изпълнява повечето от най-известните тенорови партии. И може да се каже непоколебимо, че след Стефан Македонски, Сливен не е излъчвал толкова известен оперен изпълнител, при това Чанев със сигурност е доста по известен по света от именития си предшественик. Но като повечето успели хора, е лесен събеседник – вероятно заради чувството му за хумор и дори самоирония към определени моменти от неговото професионално израстване. 

   – Г-н Чанев, няма как да не сте наследили дарбата си от някого – разкажете, ако обичате, за хората в рода Ви, които са пеели или все още пеят добре, които владеят този особен вид инструмент – човешкият глас. 

   – Не, нямам в рода си певци и музиканти. Случайно станах певец. 

    – Може би предшествениците Ви просто не са имали възможност да развият тази си даденост? 

   – Не знам, не мога да говоря за някаква наследственост. 

   – Но как тогава започнахте да се занимавате с пеене? 

   – Майка ми, Димка Чанева, беше литераторка, учителка по литература, даже като ученик в Първо основно училище, ми беше директорка. Беше интелигентна жена и тя основно ме е подбутвала да се занимавам с различни дейности. Например като съвсем малък, едва проходил, започнах да плувам, а малко след това тръгнах и да пея в хора на Методий Григоров.